RSS
 

Високо ниво на промилите в кръвта, вещае Октомври

09 Oct

Лятото някак си неусетно мина, то не че и годината вече не се изнизва полека-лека,  ама някак започващите студове съвсем се опитват да ме отрезвят от летните ми емоции, от слънцето, от соленото море и постоянното желание да се прави нещо, да си с някого, да сте някъде.

Септември се измъкнах успешно от апатията на усещането за отминаващо лятото, като казах здравей и чао на най-любимото ми диво място в България, където морето и планината се срещат, времето спира, а лежерността на битието отмества всякакви тегоби. Тогава и започнах да трупам промили алкохол в кръвта, за да ме топлят през зимата. Освен това се посветих на трепетно чакане да видя делфини….и на формиране на мисъл форми, за да се случи…и точно когато вярата беше разколебана- те се появиха. Като бонус тракчета се появяваха приятни и весели нови хора, лебеди…малко отровно змийче, което въпреки фобията ми към всички змийски твари, не ме изкара от лятната ми летаргия. Наядох се на корем с прясно извадени от морето миди…празнувах шеметен рожден ден и въобще не оставях лятото да си отиде, въпреки лекият дъжд, който доведe след себе си и една приказна дъга.

karadere_2 karadere_3 h-DSCF6625 karadere h-DSCF6606 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WP_001864Алокохоли в кръвта продължих да трупам и извън пределите на милата ни родина. Съдбата ми на млад учен, ме отведе не къде да е, а на конференция в Париж, която се провеждаше не къде да е, а в Сорбоната (представяш ли си :) ). Тук се срещнах с мили приятели и намерих други…сред които и двойникът на Моби, а може и самият Моби да е бил. Опитах изключително вкусно тибетско кисело мляко, затворих френски бар…вървях пеша из Парижките улици (метрото затваря в 1.30), но съпровождана от приятна компания. Спах в хостел с изглед към Айфеловата кула.  Участвах в състезание за представяне на бели вина…дегустирах поне 8 различни бели, червени, пенливи, розе и т.н. вина. Пих вино и уиски от бутилката със световен научен елит, на брега на Сена, с изглед към катедралата Нотрадам до ранни зори (само аз си знам как не си изпуснах полета).

Media-44888-picЗа септември се справих успешно с борбата с настъпващата пост-лятна-апатия. Замислила съм да продължа и през октомври с пълна сила. Вече бях гид на Jazz фестивал, където музиката и организацията, задоволяването на малките капризи на музиканти и тръпката да си зад сцената, свършиха работа на алкохолното опиянение. Не ме разбирайте криво…не съм се въздържала, но някой емоции не е хубаво да се смесват по много. За Jazza, ще запомня отправеното ми неприлично предложение от един барабанист и намирането на един приятел в лицето на кубински пианист. А, и медийното ми участие като преводач на пресконференция.

Истинската промилова експлозия обаче се състоя на сватбата на Вили и Ико. Предишната вечер ергенското парти (радвам се, че аз и няколко други жени бяхме допуснати) беше малко в естетиката „детски рожден ден”. Но по един забавен, нахилен и малко завоалиран начин. За това пък, сватбата започна ударно. Две бързи ракийчета около 9 и нещо сутринта (Тначи, благодаря за любезната и весела компания). Следва вземане на булката от Кричим…Никакви клаксони по целия път до Пловдив!!! Добре, че Таня по някое време се включи, за да разведри атмосферата.  После направо и без много заобикалки, но с нежен съпровод на инструментална музика, младоженците си казаха по едно да, бяха поснимани много за спомен и дружно се отправихме към същинската- за гостите част, а именно- яденето и пиенето. Добре де, и песните, и танците, и веселието. По първата и последните две категории се раздадох аз…моите приятели също. Ице, благодаря ти, че сподели едно Underworld-че   с мен, въпреки неапроприатността на случая, но пък беше весело, да си поскачаш на собствената сватба :) . На мъжкото и женското пиле, с които се наложи да играя, искрено се извинявам, но традиции, порядки и прищевки, не могат да се борят лесно. Независимо абсурдността на ситуацията, на това да подскачаш с тава с тези създания, натруфени с палачинки и какво ли още не, това беше забавно, защото беше направено за приятели и беше извършено с други приятели. Усиленото трупане на промили, които да ме топлят за идващата зима, беше повече от преизпълнено. Мъглата в спомените не пречи на радостното усещане, че това беше прекрасен ден, а младите влюбени изумително хубави и щастливи. Наздраве!

h-DSC_6330

 

I Feel You

13 May

Depeche Mode за втори път… Звучи да съм изключително голям фен, но совите не са това, което са. Безплатните билети бяха стимулът, а и аз не се дърпах. Иначе имах противоречиви спомени от концерта от 2006, когато не успях да видя почти нищо от терена от ставащото на сцената, озвучаването и екраните бяха зле, но все пак бях завладяна от енергията на множеството екзалтирани хора. Сега концертът беше добър повод да се съчетае с едно отдавна желано посещение на софийско-установени приятелчета. След малко колебание и гузна съвест реших да пропусна изборите в неделя, денят на концерта, и да изкарам едни малък уикенд в София (това с гласуването по местоживеене е голям шит!).

Независимо плановете да се видя с отдавна липсващи ми приятели, това не се реализира напълно, изборите бяха причина повечето да са си по родните места, а някой дори в далечни места на света, ама не заради изборите (ГЕноооо!). Но за това пък Лекендата беше наш домакин, осъществи ни VIP pup crawl, споделихме гурме обяд и въобще се радвам, че се видяхме за повечко време, защото си липсва.

Съботният ден за размисъл беше слънчев, айляшки, туристически, лежерен и пиянски. Обожавам един китайски магазин в една уличка около Женския пазар в пресечка на Пиротска. Държах да си накупя разни китайски неща за готвене, които са на супер цени и няма начин да ги намериш някъде в Пловдив (примерно оризови кори за пролетни рулца за 1, 20лв.).  Така се озовах в този за мен екзотичен квартал на София. Винаги съм идвала в делнични дни, но събота около 18, мястото се оказа малко по-така. От пазара не беше останало много, сред затворените сергии беше опънат битак, съмнителни елементи всякакви.DSCF2741 (Показах на Милен любимите ми арабски  магазини (в който сам, да си призная ме е срам да влизам) и за мен най-яката чешма на площадчето до Халите, но там сред насядалите хора и екзотичните братя африканци, тя не работеше и изглеждаше по-малко яка, но аз харесвам охлювчетата, змиите, пеперудите, птичките, надписите по нея (дано я пуснат, че така ми е леко тъжна). Решихме да наминем в Халите, където не устоях на едно брауни и за да бъдем ексцентрични си взехме маслини, които чоплихме почти като семки. За информация: ако ви се ходи до тоалетна в Халите има безплатна, а като ти стане солено от известно количество маслини, може да се поосафериш с топла, миришеща на сяра минерална вода от чешмите пред градската баня (срещу халите)DSCF2672 DSCF2673 DSCF2674 DSCF2679.

Нататък се спуснахме лежерно покрай мюфтиство, синагогата, румънска църква, българска църква, знайни и незнайни улички и множество съмнителни елементи. Аз поснимах, ама на свечеряване решихме, че след като децата бяха заместени, в парка на църквата св. Николай, от немногонадеждни елементи е добре, да видим що за чудо е pup crawl.

DSCF2791 DSCF2680 DSCF2689 DSCF2733 DSCF2754 DSCF2785

След толкова обикаляне, лягане в почти 5 сутринта след буйна вечер в Бриля’нтин (Танчиии, Никалашаа, трябваше да довадяте!), бях убедена, че бира-две и си се прибирам. Да, ама, не- дето вика класика Бочаров (жив и здрав да е със своите 94 години. 100 да подмине).

Започнахме с Route 66, стигнахме до Orisha, където не се застояхме, а предпочетохме да напуснем групата от Хостел Мостел и да стигнем сами до най-близкото патронче мента със спрайт, което да гаврътваме лежерно шляещи се из нощните Софийски улици.

DSCF2856 DSCF2861 DSCF2863 DSCF2912 DSCF2913 DSCF2914 DSCF2899 DSCF2904 DSCF2911

Присъединихме се отново към pup crawl-чето, което междувременно беше наобиколило и един ирландски бар и водени от нашият гуру се озовахме в Четири стаи, където беше малко соц декора, музиката рапова, а жетоните за джаги липсващи(Снимки). Все пак Веско и Дияна се бяха присъединили междувременно, а желанието ми да си лягам се беше изпарило. Един часът минаваше и чужденците бяха оставени на произвола на вечерта, а ние атакувахме ново заведение. По пътя до него пробвахме някой от играчките в най-яката детска градинка пред Народния театър. После срещнахме сватбар издирващ Президентството, носещ серт ракия, споделящ „топлите ми чувства” към ББ, звънящ със Seek and Destroy и като цяло приятен човек. Надявам се да не е намерил Президентството и да не е прекарал из някой арест нощта. Последната ни спирка беше Our House….жива бира, пънк елементи, яки значки за продан…все повече алкохол в кръвта и време да си се прибираме.

DSCF2917 DSCF2878 DSCF2882

Неделята започна късно и вкусно. Към 1 и половина си спретнахме малко пазарско трипче след което реализирахме обедно меню с печено пиле, пресни картофчета на фурна, големи сочни маслинки (пикантни и с риган), салата от тиквички и още една от домати, краставици, чушчица и много магданоз. Лека полека осафервайки се се срещнахме с Динтчето и си дойде времето за концерта. Оставихме със съжаление Пухи, решихме да не се панираме от валящия дъжд и поехме дългия път през задръстването до стадион Локомотив. Докато се доберем и паркираме, дъжд вече нямаше, а тълпи от хора пъплеха към концерта. Влизането беше бързо, намерихме си и добри места, но аз да съм честна, нито имах преповдигнато настроение, нито очаквах кой знае какво. Малко след идването ни Депеш излязоха и два часа бях омагьосана. Дори  някой от песните им, който за мен са депресарски, не ме изкараха и за миг от магията. Препълненият стадион, искрено забавляващият се, раздаващ се и неуморно танцуващ  Дейв Геън, чието въртящо се дупенце те хипнотизира. Невероятните визуални ефект, мултимедията, звукът, пеенето на любими песни с бандата и още над 20 000 души, не е нещо което се описва, то се изживява. Ръмящият дъжд, препяващата тълпа на Enjoy the Silence и моето опиянение, че това се случва са си ценен спомен, който ще си кътам с любов. Съвсем искрено исках да не свършва и макар да съжалявам за политическата си безотговорност, както плакатите издигнати от някой Депеш фенове гласяха: We Vote For You….

СЕТЛИСТ

Welcome to My World
Angel
Walking in My Shoes
Precious
Black Celebration
Policy of Truth
Should Be Higher
Barrel of a Gun
Higher Love (Мартин Гор)
When The Body Speaks (Мартин Гор)
Heaven
Soothe My Soul
A Pain That I’m Used To
A Question of Time
Secret to the End
Enjoy the Silence
Personal Jesus
Goodbye

Бис:
Home (Мартин Гор)
Halo
Just Can’t Get Enough
I Feel You
Never Let Me Down Again

 

За July Morning на Карадере

04 Jul

Като отиваш към слънцето, нормално е да има слънчогледи, и то много, цъфнали и  надничащи един през друг към теб. Такава делигация по посрещането на пристигащите на Карадере за посрещане на Джулайя имаше тази година. Огромни полета от вече големи и разтворили се слънчогледи блеснаха в своето жълто, още щом излязохме на черния път след Бяла. Красота и романтика, да караш в коловоз между две слънчогледови полета. Но стига за тях. Карадере не беше толкова красиво, както бих искала. Не, че нещо му е станало, само хората му бяха в повече…поне с 10 пъти повече. Огромни палаткови лагери както на плажа, така и в гората…мъка, Слънчев бряг на катунения туризъм. За такова пренаселено място все пак намерихме къде да си разпънем 4 палатки за 8 човека, и колкото и да не харесах мястото, с времето като си го обживяхме и като ме завладя духът на Карадере, вече всичко беше наред, а проблемите бяха нещо, което не би трябвало да те тормози тук. Тази година взех мъдрото решение да не будувам за да стигна до изгрева на слънцето, а да си се наспя и да стана рано…след цяла нощ път, не ми се искаше още един ден да бъда като зомби. Тази стратегия се оказа учудващо добра, но не толкова купонджйска. Наистина към 5 Динтчето ни разбуди и бавно и полека 2 човека, 2 жени, едно шалте, два апарата и бутилка вода (срамота, ей) се отправиха към плажа. 2-те жени се изкъпаха преди да изгрее слънцето в златно плоско море, без нито една трепнеша вълничка. Мъжете си гледаха, а бутилката никой и не я пипаше (ами пълна е с вода, какво очаквате!), апаратите си псуваха тихо, че ще има да се бъхтят с по двеста кадъра, на един и същ обект, почти без промяна на ъгъл. „Хора, какво да ги правиш”- си мрънкаха те.

И Райчо дойде с целия си блясък, червенина, златистост. Пофръцка се малко във и над водата, докато изплува на небето окончателно и заслепи всички с взрив от светлина.Какво друго му остава на човек, след такъв спектакъл и подранила сутрешна баяна, освен да си легне пак. Следваха още почти два дена смях, закачки, кулинарни извращения (ей, рибката на шиш беше разкошна…) и коктейлчета от мента с цял лимон в шишето. Дори волейболче успяхме да спретнем. Поради този факт, все още ръцете ми са сини, като пребита жертва на домашно насилия, но кефът от играта си заслужаваше. Дори и лебеди видяхме, а делфините не знам до кога ще ми се крият.

И естествено тръгването винаги има болезнеността на излизането от хубавите сънища и връщането в реалността…до следващото блажено, безгрижно сънуване…

 

Около Лилково

11 Jun

Лятото като че ли дойде. Топлото започва да става по-натърпимо, а нежеланието да се остава в Пловдив много силно. Така, когато приятели кажат: “Имаме две места в колата,” ти се иска да не питаш за къде са, а направо да кажеш: “Да тръгваме!”

Една компактна група от 6 човека се озовахме на вила около Лилково. Всичко се случи съвсем спонтанно когато Вени и Ники споменаха, че ще ходят на вилата на техен колега и поканиха и други желаещи. Малко на шега се организирахме още 3-ма човека (аз, Ицо и Милен) и така, привечер в събота, се озовахме в планината, на тераска с изглед към горите и селото; със студени питиета и разпалваща се скара. Като особеност на селото, за мен ще си останат не къщите или нещо друго, а желанието на местните да бъдат чути. Музиката от къщите тук се чува от всички, гърми ужасно и въобще си е едно надцакване на озвучителна техника. За това бяхме посрещнати с бумтяща чалга, а сутринта кънтеше навсякъде народна музика. Ние с едно нещастно касетофонче не можахме да надвикаме никой, но имахме лежерна музика, която понякога не се чуваше много, заради чалга купона на съседите, но здраве да е. Най-хубавото беше разходката в гората, която си спретнахме в неделя. Домакинът ни Марин, се превърна в наш гид в планината и ни заведе до един изключително красив скален масив, който се намира в посока Ситово. Преходът беше към час и нещо през гори, сечеща, коларски път и живописни гледки. Единствено на връщане останахме без вода и жадни и малко поизтощени се носихме безмълвни по пътя. Имаше идея да отидем до Ситово и да хапнем в кръчмата им, но никой не беше взел пари, а пътя минавал по открити поляни, а ние искахме сенчести горички.  Много ми хареса природата около Лилково, което така и не успях да видя, но съм убедена, че това е дестинация, която няма да посетя само веднъж това лято.

Още снимки тук

 

Неделя 25 март със ски

30 Mar

На 15-ти януари сериозно си навехнах крака. Две седмици гипс, още около месец патерици, две рехабилитации и…което е най-хубавото, най-накрая пак започваш да ходиш и стъпка по стъпка се връщаш към нормалния си живот и започваш все повече да си използваш крака. Никой не казва, че не боли и не се подува, но траеш и се кефиш, че вече можеш.

И така 2 месеца и 10 дена след малоумното ми навяхване на крака, с доста сериозни последици, отново се качих на ските. Якооо. Макар първите спускания да ми се ревеше от болка и почти да се бях отказала, все пак направих още цели 3. По принцип се спускам като невидяла, без да се спирам за почивка и направо от спускане на лифта. Този път ми трябваха почивки, заради болката и да си почива крака. Денят беше събрал 3 сезона: зима, пролет есен- дъжд, сняг, слънце и топличко слънце. Посрещна ни дъжд, премина в сняг и после пекна слънчице и ни изпратиха навдигаща се мъгла и големи черни облаци. Когато   изгрея слънчицето си се излегнах на ските и си се печах и гладах планините, много приятно и хубаво. въобще ските през март, ако не се втелясваш, че снегът е по-мек, си е чудно изживяване. Няма много хора по пистите, не се чака за лифт и времето не е ужасно студено или супер топло.

Следва да се види как е да караш ски през април, макар с Ицо да закрихме сезона на 7 април преди две години на Боровец, сега се надявам това да стане на 26-ти април на Левиньо и после на море:). Как да не си фен на глобализацията, но не и на глобалното затопляне.

И така, поздрав за хубавите емоции с това нЯщУ: Rural Alberta Advantage “In the Summertime”

YouTube Preview Image
 

сняг…сняг…сняг

07 Feb

Няма какво да се правя – момчетата от Young the Giant са ми присърце и в плейлиста :) . Ето едно тяхно опън еаърче.

In The Open #1.1: Young The Giant – I Got

In The Open #1.2: Young The Giant – Strings

In the Open #1.3: Young the Giant – Apartment

In the Open: Young the Giant – Islands

И на мен ми е ей такова лятно, мелодично, меланхолично, лирично, лично, в никакъв случай мелодраматично и трагично; леко, меко и с осезаем мирис на море…а вън е друг свят- бял пухкав и мек, само за шейни, снежни топки, ангели, човеци с тенджери и моркови, зачервени носове и червено вино с аромат на канела. В никакъв случай не е за коли, снегът вали, вали. Куцук, Куцук, всичко е някак в паралелна вселена; гледано от вкъщи животът има съвсем различни измерения.

 

ЧРД, ДарТче!!!

19 Jan

И така, с гипс и вече леко поизтръпнал задник от лежане, пожелавам много години щастлив живот на Миленчо.

Мляс!

YouTube Preview Image
 

За 32, Коледа и Нова Година

02 Dec

Нещо нямам вдъхновение да пиша тук. Всичко си върви, спомени, приключения си се трупат, но някак си остават в сърцето и ума и не искат да си излизат от там.

С едно подобаващо закъснение го поствам това, но то носи заряда да рождения ми ден, за който Иван и Елена Политйонови бяха чудесни, любезни и търпеливи домакини; Коледата, която беше съчетание от семейно напрежение, семейна любов и уют; и новата година, която беше от типа “три дни яли, пили и се веселили” (и тя беше някак семейна с мириса на домашна храна, супи, банички и т.н., но и с любимата ми обща трапеза преди 12 и четенето на новогодишни късмет. Мандрица!).

Та какво събра всичко това в едно? Лунтик.

Едно епизодче на детски, руски анимационен филм за Лунтик и неговите приятели. Първо там като основен саунтрак върви една от най-любимите ми коледно-новогодишни песни, с която се персонифицирам, a именно “В лесу родилась ёлочка“. (Клипчето пресъздава какво се пее в песента “В гората се родила Еличка”, в обши линии се възхвалява красотата на Еличката, която е зелена винаги и колко радост донася тя в някой случаи. За да не отварям нова скоба другата ми любима песен е тази).  Филмчето е посветено на събирането за първи път на всички да празнуват празниците и как искат да си имат елха и се вълнуват около нейното украсяване. Чичко бръмбър намира в гората перфектната елха и макр всички да искат да я вземат в къщи Лунтик се опитва да я спаси, да не я отрежат. В крайна сметка успява, а и всички остават доволни. Та от една страна защитава своите желания, но по начин всички да са доволни, нещо което и аз опитвам да правя. Та така- семейния дух, добротата и наивитета ме върнаха към топлината и вълшебството от изминалия месец, от моят месец.

Ето го и симпатичният Лунтик и неговите приятели.

YouTube Preview Image
 

Топли парчета за студени дни

18 Oct

Октомврийската ми музикална колекция, която ме сгрява с някаква лятна слънчевост. Поне аз си намерих едно едночасово слънчево настроение, кой знае и някой друг може да се сгрее частично или изцяло.

Може да изтеглиш нещата от тук.

 
 

Букурещ през октомври

18 Oct

В последните няколко години видях много места, на които исках да отида като Финландия, Норвегия, Англия, Канада, Португалия, Чехия и т.н. и в един момент ми се появи желание за по-близки, но също така непознати дестинации. Чистото желание за пътуване, а не очакването да бъда изненадана бяха водещите. И така, една конференция в Букурещ се оказа добър повод да видя Румънската столица и да се върна в Румъния след далечната 1995. Да съм честна нямах големи очаквания, но ентусиазъм и желание, както си му е редът винаги имам що се отнася за пътуване. Малко неблагоразумно избрах нощен влак, но и да съм честна опциите да се стигне до Букурещ от Пловдив не са много…всички минават през София или Русе, с влак или рейс…като се изключат вариантите кола или самолет.

Международно гише „Рила” ме впечатлиха със своята настоятелност да запазят социалистическото отношение към клиента живо, както с бързината, любезността и желанието да ти съдействат. Естествено бяха достатъчно мили все пак да ми продадат билет, не че това не им е работата. Колкото и да е парадоксално, по принцип можеш да си купиш билет в спално купе за на отиване, но това е невъзможно за на връщане (дори и да си закупиш билета от Букурещ). Причината е , че спалните вагони са само във вагоните продължаващи за Украйна и Русия. Все пак, нещото за което съм благодарна на пловдивското бюро, е че все пак намериха начин да ми запазят спящо място и за на връщане. Така и не разбрах нищо от системата им, но поне като си тръгвах от бюрото вече бяха достатъчно мили.

Бях в Украинския вагон, където е старо, вехто, с опит да се запази някаква чистота.

Никой не говори английски („Не дуйо ханглийски” е отговорът, които получих на въпроса „Do you speak English?”). Билетите и паспортите ви се прибират, но после поне единият ви билет ви се връща…Малко е гестаповска работата и любезността е условно понятие. Поне аз на отиване бях с един македонец в спящите места, което не беше комфортно. На връщане бях с приятна млада украинка с нейното детенце. Странно за мен на връщане ме питаха дали говоря украински, казах че говоря руски. С руски може да се разберете, но гърленото им произношение е стряскащо и не много разбираемо, ако не си му свикнал.

И така рано сутринта Букурещ- последните наистина горещи циганско-летни дни. Организаторите успяха да уредят да се настаня толкова рано (около 7), което ми позволи да поспя и да имам цял ден за разглеждане. Най-близо ми беше „дворецът на Чаушеско” или днешния Парламент. Четох, че е втората по големина сграда в света, след Пентагона и че е построена на 80-90 процента. И никой няма да изненадам, ако кажа, че е огромна. Вървиш около нея два три километра и тя пак е там, оградите са си пак в перспектива. Около нея има други грандомански сгради, които добре се вписват в малоумността на постройката. За мен беше интересно, но и едновременно печално някак, с повей за едни времена, в които размахът на партията не си е поплювали и грандоманията и позата са доминирали. Все пак са създали интересна туристическа атракция- факт. Факт беше и огромната детска площадка в градинката пред „двореца.”  Въобще Пътищата и детските площадки са им хубави в Букурещ. Другото, което много ми хареса е тяхната централна детска градина- тройно поне по-голяма от пловдивската, с невероятен дух и много хора препичащи се и излегнали се по поляните. Много пейки, огромно езеро с лодки, зеленина и спокойни хора. Попаднах в градината по залез и беше много приятно да видя как цветовете на нощта се прокрадват по небето, а златистото на залязващото слънце се отразява във водата и се процежда през есенните цветове на дърветата.

Вече нощната ми разходка достигна до същинския център на града- със сградите на университета…. Тук намерих едни много приятни графити върху шкафовете на уличните търговци на книги. Графитите пресъздаваха по забавен начин динамиката на градския живот в Букурещ- самоиронично, закачливо и с намигване.

Преди да си тръгна също разполагах с още почти цял ден за обикаляне. Времето вече беше мрачно, начумерено, студено и валящо. Все пак се стоплях от компанията на една италианка, живееща в Истамбул и един от организаторите на конференцията- румънец, който пое ролята на наш гид. Независимо то студа и леката треска, която имах смело обикаляхме града, който има много лица- рушащи се красиви стари сгради (в някой от тях заселили се цигани) в самия център на града; реновирани същите сгради, които ти дават идея защо градът е бил наричан „Париж на Балканите.” Една интересна румънска архитектура, която се е вплела малко бутафорно в масовото комунистическо строителство, малки приятни църквите. За мое учудване Румънците са много религиозни…църквите им бяха не само пълни, но и с изключително поддържани стенописи, дърворезба и интериор. Като харектеристика на града не мога да не спомена и жиците, който са много, навсякъде, но скоро ще бъдат вкопани.

Като съвет- не подценявайте града, хората, заведенията, магазините, музеите и градините му. Мен ме завладя не с изключителността си, а с разнообразието и противоречивостта си. Чисто практично- за българи не е скъп град. Цените са леко по-високи от тези в България. Едно от местата, които се радвах, че посетих е Музеят на румънския селянин (да не се бърка с Музея на селото), който се помещава в сградата на бившия музей на комунизма. В подземието му се пази малка част от експозията на стария музей, в която преобладава акцентът върху Ленин. Останалата част се опитва да е по-интерактивна, което на места е доста успешно постигната, но не и навсякъде. Например има внесена на втория етаж цяла дървена къща. Покривът е на половина открит и можеш от една стълба да видиш помещение от дома, което по принцип е скрито.

В заключение: искам още от Букурещ и смятам пак да отида там, за да се порадвам на противоречивата му същност.

П.С. снимки скоро :)