RSS
 

Archive for the ‘филми’ Category

За 32, Коледа и Нова Година

02 Dec

Нещо нямам вдъхновение да пиша тук. Всичко си върви, спомени, приключения си се трупат, но някак си остават в сърцето и ума и не искат да си излизат от там.

С едно подобаващо закъснение го поствам това, но то носи заряда да рождения ми ден, за който Иван и Елена Политйонови бяха чудесни, любезни и търпеливи домакини; Коледата, която беше съчетание от семейно напрежение, семейна любов и уют; и новата година, която беше от типа “три дни яли, пили и се веселили” (и тя беше някак семейна с мириса на домашна храна, супи, банички и т.н., но и с любимата ми обща трапеза преди 12 и четенето на новогодишни късмет. Мандрица!).

Та какво събра всичко това в едно? Лунтик.

Едно епизодче на детски, руски анимационен филм за Лунтик и неговите приятели. Първо там като основен саунтрак върви една от най-любимите ми коледно-новогодишни песни, с която се персонифицирам, a именно “В лесу родилась ёлочка“. (Клипчето пресъздава какво се пее в песента “В гората се родила Еличка”, в обши линии се възхвалява красотата на Еличката, която е зелена винаги и колко радост донася тя в някой случаи. За да не отварям нова скоба другата ми любима песен е тази).  Филмчето е посветено на събирането за първи път на всички да празнуват празниците и как искат да си имат елха и се вълнуват около нейното украсяване. Чичко бръмбър намира в гората перфектната елха и макр всички да искат да я вземат в къщи Лунтик се опитва да я спаси, да не я отрежат. В крайна сметка успява, а и всички остават доволни. Та от една страна защитава своите желания, но по начин всички да са доволни, нещо което и аз опитвам да правя. Та така- семейния дух, добротата и наивитета ме върнаха към топлината и вълшебството от изминалия месец, от моят месец.

Ето го и симпатичният Лунтик и неговите приятели.

YouTube Preview Image
 

x2

21 Jul

Учудващо за самата мен излязох два пъти след български филм с весело чувство и удовлетворение, не с патриотична гордост, а с едно усмихване, което се дължеше на радостта, че то е живо, че умее да се шегува и да изглежда освободено от клишетата на драматизма и претенциозните послания.

Самоиронията на „Мисия Лондон” не ми подейства добре, зад иначе уж вселия сюжет се четеше неудовлетворението, че си от една ориенталска сбъркана държава. Не ми беше забавно. Не казвам, че не е част от нас, но това не е всичко. Пародийността на филма беше това, което ми остана като акцент, макар в него да имаше и много добри неща- камера, повечето актьорска игра…сценарият на места.

Абсолютно целенасочено избягах и от новото българско кино със социални послания или опити за „справяне” с „противоречивото” ни минало. Не, благодаря. Достатъчно са бакиите на настоящето, за да се ровя в миналото. Приветствам новите прочети на социализма и опитът да се разбере това време, но все още съм скептична до колко ние и българското кино могат са се справят интелектуално и трезво с тази задача. Може да греша. Все някога ще видя излезлите в последно време филми, но за момента имам нужда от свежи, летни и забавни неща. Това получих от „Love.net” и „Лора от сутрин до вечер.” И двата много сполучливи в избягването от затворения комплекс на българщината и поставящи действието извън национални рамки без претенции за решаване на глобални проблеми. Пресъздаването на сега, без размахване на пръст и с егзистенциалната наслада от модерните пороци и противоречие, това е което ми хареса. И в двата филма визията е много добра. Особено в Лора, където липсата на истинско градиращо действие се компенсира с динамика и смесицата на  визуални средства (видео, фотография, анимация…). Не ми липсва нищо в този филм, а най-вече не ми липсват претенциите. Забавен и истински, до степен да е и малко документален за един активен градски човек. Това не е филм, за „разбирачи,” а за разпускане. Консумирай в добро настроение!!! (Миленита е сладурана, а пу за мен пощальонът-златар)

Love.net ме спечели с диалозите и изключително приятното чувство за хумор, деликатно вмъквано къде ли не, както с паралелните сюжети и цялостната визия на филма. Това беше и първият български филм (след златните времена на бг.киното), който гледах и ми хареса. Да съм честна, не вярвах сама, че български филм може да ме остави толкова доволна. Не е велик, но е добър, което след поредица разочарования („Полет с Русинант”…грррр, „Бунтът на L”- по-го биваше) ми дава надежда, че нещата ще се раздвижат и ще се правят повече филми, за да разпознават себе си някъде там и разбира се, за да се забавляват хората,  но без да затъпяват. И така, колкото повече, толкова повече.

 
1 Comment

Posted in филми

 

анимацийки

13 Mar

Две  анимацийки от прЕатните

http://www.dailymotion.com/video/x7aprp http://www.dailymotion.com/video/x9t0ay
 
 

Hezarfen

26 Jan

Филмечто е за Hezârfen Ahmed Çelebi живял в Турция през 17-ти век  и според wikipedia наистина съумял да извърши няколко полета над/в града. Пашата обаче решил, че е опасен зашото щом летял можел да постигне всичко и го заточил в Алжир.

 
 

En Garde!

24 Jan

Продължавам поредицата с анимационни забавности. Този път е по-ренесансово- има замъци, дуели и красавица с мноого хубави очи.

YouTube Preview Image
 
 

Куче облаколовец

22 Jan

Обожавам приказки, анимации и тези три неща.

А франсетата знаят как да ги правят.

http://www.dailymotion.com/video/xbo3ht
 
 

Черно или бяло- ти избираш!

22 Jan
YouTube Preview Image
 
 

кошмарчета

14 Jan

Инфантилната ми природа не може да пропусне това филмче. И да си призная: Страхувам се от тъмното и чакам своя Момо.

http://www.dailymotion.com/video/xbmluj

Не знам до колко съм права, но името Luminoir май е игра на думи  от сорта на “тъмноосветител” или “освети тъмното”

 
 

Get Out

14 Jan

Изключително приятна кратка анимацийка спечелила куп награди. За наградите разбрах след като я гледах, попадайки на нея издирвайки нещо леко преди лягане за гледане. Филмчето има и приятно изглеждащ сайт, с качено почти минимално количество информация.

Приятно гледане! И краят ще е изненадващ.

http://www.dailymotion.com/video/xbnwlk
 
 

жълъди за двама

13 Jan

По среднощ е хубаво да се работи. Тихо е и лесно се съсредоточаваш. Понякога може и да е хубаво обаче да има някой да те разсейва за малко, дори и по-малките часове, за да си поемеш малко свеж въздух. Благодаря на Спасчо за приятното клипче и на Дачо за дълбокомислието и неумерения критицизъм.

[02:19:07] elihypno:YouTube Preview Image
[02:20:08] Дачо: тва го знам от преди 2 години сигурно
[02:20:13] Дачо: може и повече
[02:20:31] Дачо: аааааа, тва е друго
[02:20:41] Дачо: не с жълъдите
[02:20:56] elihypno: пак е с жълъд, ама е друго
[02:21:07] elihypno: голяма си критика, значи
[02:22:53] Дачо: споко де, тва беше добре
[02:23:18] Дачо: не колкото старото :) :):)
[02:24:37] elihypno: znaeh si az
[02:24:49] elihypno: аз не се впрягам, просто констатирам
[02:25:04] Дачо: журналистка
[02:25:14] elihypno: м, не
[02:25:25] Дачо: ми те само констатират
[02:25:39] elihypno: ама понеже съм разсеяна забелязвам други неща, който не са ми работа
[02:25:59] Дачо: тва е голям +
[02:26:19] elihypno: и минус…пропускам други също
[02:27:24] Дачо: ми ако предположим, че за живота са нужни двама, единия да вижда очевадните неща, другия  незабелеимите е идеално
[02:28:04] elihypno: добре казано

п.с. за да запазя автентичността на този разговор по пижами, запазвам оригиналната му форма и съдържание.