RSS
 

Archive for the ‘музика’ Category

I Feel You

13 May

Depeche Mode за втори път… Звучи да съм изключително голям фен, но совите не са това, което са. Безплатните билети бяха стимулът, а и аз не се дърпах. Иначе имах противоречиви спомени от концерта от 2006, когато не успях да видя почти нищо от терена от ставащото на сцената, озвучаването и екраните бяха зле, но все пак бях завладяна от енергията на множеството екзалтирани хора. Сега концертът беше добър повод да се съчетае с едно отдавна желано посещение на софийско-установени приятелчета. След малко колебание и гузна съвест реших да пропусна изборите в неделя, денят на концерта, и да изкарам едни малък уикенд в София (това с гласуването по местоживеене е голям шит!).

Независимо плановете да се видя с отдавна липсващи ми приятели, това не се реализира напълно, изборите бяха причина повечето да са си по родните места, а някой дори в далечни места на света, ама не заради изборите (ГЕноооо!). Но за това пък Лекендата беше наш домакин, осъществи ни VIP pup crawl, споделихме гурме обяд и въобще се радвам, че се видяхме за повечко време, защото си липсва.

Съботният ден за размисъл беше слънчев, айляшки, туристически, лежерен и пиянски. Обожавам един китайски магазин в една уличка около Женския пазар в пресечка на Пиротска. Държах да си накупя разни китайски неща за готвене, които са на супер цени и няма начин да ги намериш някъде в Пловдив (примерно оризови кори за пролетни рулца за 1, 20лв.).  Така се озовах в този за мен екзотичен квартал на София. Винаги съм идвала в делнични дни, но събота около 18, мястото се оказа малко по-така. От пазара не беше останало много, сред затворените сергии беше опънат битак, съмнителни елементи всякакви.DSCF2741 (Показах на Милен любимите ми арабски  магазини (в който сам, да си призная ме е срам да влизам) и за мен най-яката чешма на площадчето до Халите, но там сред насядалите хора и екзотичните братя африканци, тя не работеше и изглеждаше по-малко яка, но аз харесвам охлювчетата, змиите, пеперудите, птичките, надписите по нея (дано я пуснат, че така ми е леко тъжна). Решихме да наминем в Халите, където не устоях на едно брауни и за да бъдем ексцентрични си взехме маслини, които чоплихме почти като семки. За информация: ако ви се ходи до тоалетна в Халите има безплатна, а като ти стане солено от известно количество маслини, може да се поосафериш с топла, миришеща на сяра минерална вода от чешмите пред градската баня (срещу халите)DSCF2672 DSCF2673 DSCF2674 DSCF2679.

Нататък се спуснахме лежерно покрай мюфтиство, синагогата, румънска църква, българска църква, знайни и незнайни улички и множество съмнителни елементи. Аз поснимах, ама на свечеряване решихме, че след като децата бяха заместени, в парка на църквата св. Николай, от немногонадеждни елементи е добре, да видим що за чудо е pup crawl.

DSCF2791 DSCF2680 DSCF2689 DSCF2733 DSCF2754 DSCF2785

След толкова обикаляне, лягане в почти 5 сутринта след буйна вечер в Бриля’нтин (Танчиии, Никалашаа, трябваше да довадяте!), бях убедена, че бира-две и си се прибирам. Да, ама, не- дето вика класика Бочаров (жив и здрав да е със своите 94 години. 100 да подмине).

Започнахме с Route 66, стигнахме до Orisha, където не се застояхме, а предпочетохме да напуснем групата от Хостел Мостел и да стигнем сами до най-близкото патронче мента със спрайт, което да гаврътваме лежерно шляещи се из нощните Софийски улици.

DSCF2856 DSCF2861 DSCF2863 DSCF2912 DSCF2913 DSCF2914 DSCF2899 DSCF2904 DSCF2911

Присъединихме се отново към pup crawl-чето, което междувременно беше наобиколило и един ирландски бар и водени от нашият гуру се озовахме в Четири стаи, където беше малко соц декора, музиката рапова, а жетоните за джаги липсващи(Снимки). Все пак Веско и Дияна се бяха присъединили междувременно, а желанието ми да си лягам се беше изпарило. Един часът минаваше и чужденците бяха оставени на произвола на вечерта, а ние атакувахме ново заведение. По пътя до него пробвахме някой от играчките в най-яката детска градинка пред Народния театър. После срещнахме сватбар издирващ Президентството, носещ серт ракия, споделящ „топлите ми чувства” към ББ, звънящ със Seek and Destroy и като цяло приятен човек. Надявам се да не е намерил Президентството и да не е прекарал из някой арест нощта. Последната ни спирка беше Our House….жива бира, пънк елементи, яки значки за продан…все повече алкохол в кръвта и време да си се прибираме.

DSCF2917 DSCF2878 DSCF2882

Неделята започна късно и вкусно. Към 1 и половина си спретнахме малко пазарско трипче след което реализирахме обедно меню с печено пиле, пресни картофчета на фурна, големи сочни маслинки (пикантни и с риган), салата от тиквички и още една от домати, краставици, чушчица и много магданоз. Лека полека осафервайки се се срещнахме с Динтчето и си дойде времето за концерта. Оставихме със съжаление Пухи, решихме да не се панираме от валящия дъжд и поехме дългия път през задръстването до стадион Локомотив. Докато се доберем и паркираме, дъжд вече нямаше, а тълпи от хора пъплеха към концерта. Влизането беше бързо, намерихме си и добри места, но аз да съм честна, нито имах преповдигнато настроение, нито очаквах кой знае какво. Малко след идването ни Депеш излязоха и два часа бях омагьосана. Дори  някой от песните им, който за мен са депресарски, не ме изкараха и за миг от магията. Препълненият стадион, искрено забавляващият се, раздаващ се и неуморно танцуващ  Дейв Геън, чието въртящо се дупенце те хипнотизира. Невероятните визуални ефект, мултимедията, звукът, пеенето на любими песни с бандата и още над 20 000 души, не е нещо което се описва, то се изживява. Ръмящият дъжд, препяващата тълпа на Enjoy the Silence и моето опиянение, че това се случва са си ценен спомен, който ще си кътам с любов. Съвсем искрено исках да не свършва и макар да съжалявам за политическата си безотговорност, както плакатите издигнати от някой Депеш фенове гласяха: We Vote For You….

СЕТЛИСТ

Welcome to My World
Angel
Walking in My Shoes
Precious
Black Celebration
Policy of Truth
Should Be Higher
Barrel of a Gun
Higher Love (Мартин Гор)
When The Body Speaks (Мартин Гор)
Heaven
Soothe My Soul
A Pain That I’m Used To
A Question of Time
Secret to the End
Enjoy the Silence
Personal Jesus
Goodbye

Бис:
Home (Мартин Гор)
Halo
Just Can’t Get Enough
I Feel You
Never Let Me Down Again

 

Неделя 25 март със ски

30 Mar

На 15-ти януари сериозно си навехнах крака. Две седмици гипс, още около месец патерици, две рехабилитации и…което е най-хубавото, най-накрая пак започваш да ходиш и стъпка по стъпка се връщаш към нормалния си живот и започваш все повече да си използваш крака. Никой не казва, че не боли и не се подува, но траеш и се кефиш, че вече можеш.

И така 2 месеца и 10 дена след малоумното ми навяхване на крака, с доста сериозни последици, отново се качих на ските. Якооо. Макар първите спускания да ми се ревеше от болка и почти да се бях отказала, все пак направих още цели 3. По принцип се спускам като невидяла, без да се спирам за почивка и направо от спускане на лифта. Този път ми трябваха почивки, заради болката и да си почива крака. Денят беше събрал 3 сезона: зима, пролет есен- дъжд, сняг, слънце и топличко слънце. Посрещна ни дъжд, премина в сняг и после пекна слънчице и ни изпратиха навдигаща се мъгла и големи черни облаци. Когато   изгрея слънчицето си се излегнах на ските и си се печах и гладах планините, много приятно и хубаво. въобще ските през март, ако не се втелясваш, че снегът е по-мек, си е чудно изживяване. Няма много хора по пистите, не се чака за лифт и времето не е ужасно студено или супер топло.

Следва да се види как е да караш ски през април, макар с Ицо да закрихме сезона на 7 април преди две години на Боровец, сега се надявам това да стане на 26-ти април на Левиньо и после на море:). Как да не си фен на глобализацията, но не и на глобалното затопляне.

И така, поздрав за хубавите емоции с това нЯщУ: Rural Alberta Advantage “In the Summertime”

YouTube Preview Image
 

сняг…сняг…сняг

07 Feb

Няма какво да се правя – момчетата от Young the Giant са ми присърце и в плейлиста :) . Ето едно тяхно опън еаърче.

In The Open #1.1: Young The Giant – I Got

In The Open #1.2: Young The Giant – Strings

In the Open #1.3: Young the Giant – Apartment

In the Open: Young the Giant – Islands

И на мен ми е ей такова лятно, мелодично, меланхолично, лирично, лично, в никакъв случай мелодраматично и трагично; леко, меко и с осезаем мирис на море…а вън е друг свят- бял пухкав и мек, само за шейни, снежни топки, ангели, човеци с тенджери и моркови, зачервени носове и червено вино с аромат на канела. В никакъв случай не е за коли, снегът вали, вали. Куцук, Куцук, всичко е някак в паралелна вселена; гледано от вкъщи животът има съвсем различни измерения.

 

ЧРД, ДарТче!!!

19 Jan

И така, с гипс и вече леко поизтръпнал задник от лежане, пожелавам много години щастлив живот на Миленчо.

Мляс!

YouTube Preview Image
 

За 32, Коледа и Нова Година

02 Dec

Нещо нямам вдъхновение да пиша тук. Всичко си върви, спомени, приключения си се трупат, но някак си остават в сърцето и ума и не искат да си излизат от там.

С едно подобаващо закъснение го поствам това, но то носи заряда да рождения ми ден, за който Иван и Елена Политйонови бяха чудесни, любезни и търпеливи домакини; Коледата, която беше съчетание от семейно напрежение, семейна любов и уют; и новата година, която беше от типа “три дни яли, пили и се веселили” (и тя беше някак семейна с мириса на домашна храна, супи, банички и т.н., но и с любимата ми обща трапеза преди 12 и четенето на новогодишни късмет. Мандрица!).

Та какво събра всичко това в едно? Лунтик.

Едно епизодче на детски, руски анимационен филм за Лунтик и неговите приятели. Първо там като основен саунтрак върви една от най-любимите ми коледно-новогодишни песни, с която се персонифицирам, a именно “В лесу родилась ёлочка“. (Клипчето пресъздава какво се пее в песента “В гората се родила Еличка”, в обши линии се възхвалява красотата на Еличката, която е зелена винаги и колко радост донася тя в някой случаи. За да не отварям нова скоба другата ми любима песен е тази).  Филмчето е посветено на събирането за първи път на всички да празнуват празниците и как искат да си имат елха и се вълнуват около нейното украсяване. Чичко бръмбър намира в гората перфектната елха и макр всички да искат да я вземат в къщи Лунтик се опитва да я спаси, да не я отрежат. В крайна сметка успява, а и всички остават доволни. Та от една страна защитава своите желания, но по начин всички да са доволни, нещо което и аз опитвам да правя. Та така- семейния дух, добротата и наивитета ме върнаха към топлината и вълшебството от изминалия месец, от моят месец.

Ето го и симпатичният Лунтик и неговите приятели.

YouTube Preview Image
 

Топли парчета за студени дни

18 Oct

Октомврийската ми музикална колекция, която ме сгрява с някаква лятна слънчевост. Поне аз си намерих едно едночасово слънчево настроение, кой знае и някой друг може да се сгрее частично или изцяло.

Може да изтеглиш нещата от тук.

 
 

Първият ми фестивал

06 Jul

Loop Elevation Festival Разлог, 2011

Колкото и да беше несигурно всичко свързано с посещението ми на първото (може да се окаже и единствено) издание на фестивала Loop Elevation все пак се случи (не така, както повечето присъстващи очакваха).

Всичко започна с едно ранно ставане и пътуване с прозявки. Трябваше да се стигне до Банско, да се настаним, да починем (евентуално), да намерим начин да се придвижим до Разлог и да си вземем билетите. Да, тръгнахме трима за фестивал, но все още без да имаме билети, а около тяхното получаване нещата бяха обвити малко в мъгла и доста телефонни разговори.

От опит знам, че най-лошото в подобни случаи са нервите и за това реших да съм спокойна, независимо какво се случва. Хотелчето ни се оказа по-далеч от колкото предполагах, на самия край на Банско, което си имаше и предимства (и да си кажа, макар да настоявах да сме на палатки…въобще не беше лоша идея да имаш удобно легло, топла вода и приятна атмосфера).

Както беше тръгнало от самото начало с вземането на решение да ли да се ходи на фестивла, многото уговорки как, с кого, за колко дена и т.н., така в несигурност и с колкото се може по малко напрежение си продължи всичко. Радвах се на идеята за безплатни маршрутки от Банско до фестивала, които тръгваха на много места и ключови хотели, но нещата не бяха такива, каквито трябваше да бъдат. Маршрутките или не минаваха, или прелитаха покрай нас…Трябваше да хванем предпоследната такава, но така и не се появи. Последната и нея я изпуснахме, защото прелетя и в крайна сметка по някаква магия от един хотел ни извикаха някаква маршрутка с 4 празни места, точно колкото ни бяха необходими.

Фестивалът…хора, жега, планини и музика. Билетите ни бяха все още на „около 30 километра от Разлог” и макар част от приятелите ни да бяха вече вътре, подгряващи или разхлаждащи с облаци…ние все още не можеше официално да стартираме фестивала. След почивка и разхлаждане с бири, дойде и нашият час. Влизането не беше кошмарно, имаше добра организация, а и потока от хора  се разпределяше добре. Получихме си гривните и попаднахме на огромния фестивален терен с множество барове, фен магазини, рекламни павилиончета, шарени хора и Музика…Еуфорията, слънцето, вятъра, хората и случващото се наоколо правят спомените ми смесени и малко размити, но усещането за едно ведро и изпълнено с усмивки и танци настроение се е запечатало дълбоко плюс няколко акцента: Stereo MC’s, Morcheeba, Parov Stelar и електронна музика.

Stereo MC’s – да съм честна, бях забравила, че вече съм им била на концерт и колко магнетично-танцувални и безкрайно вдигащи са. Беквокалистките са фурии, а Rob Birch си е създаден да подлудява тълпите. В 5 часа и нататък, хората вече не бяха просто „подгряти”, а направо екзалтирани от ставащото. Искаше ми се да бяха по-назад в програмата, за да може този дух и енергия, който носят да можеше да се разнесе с още по- голям трясък.

Morcheeba – застъпиха след тези приятни хора и задачата им беше лесна- да поддържат духът…и те го направиха по своя мелодичен магичен начин, водени от кадифена визия и глас. Съчетано с игнорирането на Golden Circle-а или там както организаторите бяха нарекли мястото пред сцената, запазено за разни „специални хора.” Накратко от групата призоваха хората да прескочат загражденията, за да бъдат пред тях, а не далече от тях. В началото всички се колебаеха. После поканата беше повторена, но вече добавяйки, че организаторите също били съгласни с подобни действия. Проблемът беше английския. Охранителите, облечени в портокалови на цвят блузки, така и не разбраха какво става. Групата призова да им се преведе на „момчетата в оранжево,” но погледнато реално това също нямаше да има ефект. В крайна сметка, без размирици и с много сияещи от нарушаването на статуквото на богопомазания кръг хора, пространството беше запълнено, а тълпата още повече заобича Морчиба.  Съчувствам на хората седящи си спокойно в кръга, но фестивалът си е фестивал и мисля, че там всички трябва да са равни. Ето публикацията в лицето-книга на профила на групата „VIP sections at the front of concerts make no sense. It spoils the vibe for the fans and for the band. Ask any act, they will say the same. That’s why I got folks to jump the fence at the Elevation Festival in Bulgaria yesterday. I give the middle finger to organisers who charge extra for the so called “Golden Circle.”Въпросния „middle finger” беше размахан и по друг повод, който за мен развали много от емоциите ми и благоговейния захлас от музиката на Морчиба. Вокалистката Skye забеляза момиче показващо среден пръст и призова не само всички да насочат този знак към провинилата се, но и самата тя раздаде завиден брой средни пръстчета, показвайки предназначението и мястото на всяко едно от тях. Защо, бе моме,…трябваше да спреш до масовата екзекуция, без и ти да си цапаш пръстчетата.

Hurts, поради нужда от почивка храна и намирането на по-приятни занимания (разбирай скачане под звуците на електронна музика) си останаха извън фестивалните ми усещания. Parov Stelar, като чийто фен не бих се причислила, ми станаха доста симпатични, но вече все повече ме влечеше към силни бийтове, разноцветни лазери и вибриращи колони. Краткия ми сблъсък с хип-хоп сцената, където задаваха екзистенциалния въпрос „Готови ли сте да убиваме малки деца?” (бел.ред. WTF?!) ме отказа напълно и завърших с потапяне в електронните звуци. DJ Стивън е велик.

Парти рейсът (бел.ред. тук авторът има в предвид градския транспорt извозващ хората от фестивала между Банско и Разлог) внесе още настроение и спомени и беше причина да се запознаем със „софийските тарикати” (бел.ред. рядко свестни и приятни софиянчета, и въобще хора) и да прекараме около час и половина пред магазин за хранителни стоки в обмен на думи, храна и алкохол.

Вторият фествивален ден, както всички вече знаем нямаше. То и нашите билети си бяха само за първия (и единствен), но се бяхме навили да се пробваме да влезнем и за втория. Вместо това опознахме Разлог и той ме спечели с чистотата, подредеността си, зеленината и ПАРКА. Последният е наистина разкошен и скучаещите, изтрезняващите и незнаещи какво друго да правят фестивални деятели го направиха в една приятна младежка среда.

В заключение с радост бих пробвала и Elevation 2012.

p.s. За момчето, което си пада по момчета биволи нищо няма да кажа освен, че ми липсваше, но и че си поскача прилично седмица по-късно в Румъния.

Който иска още снимки ТУК

 

фа-фа-ра

14 Mar

след ZAZ, на която попаднах заради един пост в лицето книга нещо ме прехвана по чуждоезична музика. Не че английският, на който е повечето от музиката ми,  не е чужда език, ама вече така съм му свикнала, че не ми прави впечатление.

Сега пък чух Bebe и пак се запалих…Общото на двете Zaz и Bebe е големият положителен заряд, които носят.

YouTube Preview Image
 
 

Tété

28 Feb

Едно приятно французче, което ми грабна ухото. Ето ти три неща и кой знае, може той да е и твоят човек. Клипчетата му също са закачливи и приятнички.

Enjoy

YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image
 
 

Otros Aires

18 Feb

Приятно смесване на аржентинско танго, електро, шипка хумор и безхаберие.

YouTube Preview Image