RSS
 

Archive for the ‘размисли и страсти’ Category

Високо ниво на промилите в кръвта, вещае Октомври

09 Oct

Лятото някак си неусетно мина, то не че и годината вече не се изнизва полека-лека,  ама някак започващите студове съвсем се опитват да ме отрезвят от летните ми емоции, от слънцето, от соленото море и постоянното желание да се прави нещо, да си с някого, да сте някъде.

Септември се измъкнах успешно от апатията на усещането за отминаващо лятото, като казах здравей и чао на най-любимото ми диво място в България, където морето и планината се срещат, времето спира, а лежерността на битието отмества всякакви тегоби. Тогава и започнах да трупам промили алкохол в кръвта, за да ме топлят през зимата. Освен това се посветих на трепетно чакане да видя делфини….и на формиране на мисъл форми, за да се случи…и точно когато вярата беше разколебана- те се появиха. Като бонус тракчета се появяваха приятни и весели нови хора, лебеди…малко отровно змийче, което въпреки фобията ми към всички змийски твари, не ме изкара от лятната ми летаргия. Наядох се на корем с прясно извадени от морето миди…празнувах шеметен рожден ден и въобще не оставях лятото да си отиде, въпреки лекият дъжд, който доведe след себе си и една приказна дъга.

karadere_2 karadere_3 h-DSCF6625 karadere h-DSCF6606 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WP_001864Алокохоли в кръвта продължих да трупам и извън пределите на милата ни родина. Съдбата ми на млад учен, ме отведе не къде да е, а на конференция в Париж, която се провеждаше не къде да е, а в Сорбоната (представяш ли си :) ). Тук се срещнах с мили приятели и намерих други…сред които и двойникът на Моби, а може и самият Моби да е бил. Опитах изключително вкусно тибетско кисело мляко, затворих френски бар…вървях пеша из Парижките улици (метрото затваря в 1.30), но съпровождана от приятна компания. Спах в хостел с изглед към Айфеловата кула.  Участвах в състезание за представяне на бели вина…дегустирах поне 8 различни бели, червени, пенливи, розе и т.н. вина. Пих вино и уиски от бутилката със световен научен елит, на брега на Сена, с изглед към катедралата Нотрадам до ранни зори (само аз си знам как не си изпуснах полета).

Media-44888-picЗа септември се справих успешно с борбата с настъпващата пост-лятна-апатия. Замислила съм да продължа и през октомври с пълна сила. Вече бях гид на Jazz фестивал, където музиката и организацията, задоволяването на малките капризи на музиканти и тръпката да си зад сцената, свършиха работа на алкохолното опиянение. Не ме разбирайте криво…не съм се въздържала, но някой емоции не е хубаво да се смесват по много. За Jazza, ще запомня отправеното ми неприлично предложение от един барабанист и намирането на един приятел в лицето на кубински пианист. А, и медийното ми участие като преводач на пресконференция.

Истинската промилова експлозия обаче се състоя на сватбата на Вили и Ико. Предишната вечер ергенското парти (радвам се, че аз и няколко други жени бяхме допуснати) беше малко в естетиката „детски рожден ден”. Но по един забавен, нахилен и малко завоалиран начин. За това пък, сватбата започна ударно. Две бързи ракийчета около 9 и нещо сутринта (Тначи, благодаря за любезната и весела компания). Следва вземане на булката от Кричим…Никакви клаксони по целия път до Пловдив!!! Добре, че Таня по някое време се включи, за да разведри атмосферата.  После направо и без много заобикалки, но с нежен съпровод на инструментална музика, младоженците си казаха по едно да, бяха поснимани много за спомен и дружно се отправихме към същинската- за гостите част, а именно- яденето и пиенето. Добре де, и песните, и танците, и веселието. По първата и последните две категории се раздадох аз…моите приятели също. Ице, благодаря ти, че сподели едно Underworld-че   с мен, въпреки неапроприатността на случая, но пък беше весело, да си поскачаш на собствената сватба :) . На мъжкото и женското пиле, с които се наложи да играя, искрено се извинявам, но традиции, порядки и прищевки, не могат да се борят лесно. Независимо абсурдността на ситуацията, на това да подскачаш с тава с тези създания, натруфени с палачинки и какво ли още не, това беше забавно, защото беше направено за приятели и беше извършено с други приятели. Усиленото трупане на промили, които да ме топлят за идващата зима, беше повече от преизпълнено. Мъглата в спомените не пречи на радостното усещане, че това беше прекрасен ден, а младите влюбени изумително хубави и щастливи. Наздраве!

h-DSC_6330

 

Неделя 25 март със ски

30 Mar

На 15-ти януари сериозно си навехнах крака. Две седмици гипс, още около месец патерици, две рехабилитации и…което е най-хубавото, най-накрая пак започваш да ходиш и стъпка по стъпка се връщаш към нормалния си живот и започваш все повече да си използваш крака. Никой не казва, че не боли и не се подува, но траеш и се кефиш, че вече можеш.

И така 2 месеца и 10 дена след малоумното ми навяхване на крака, с доста сериозни последици, отново се качих на ските. Якооо. Макар първите спускания да ми се ревеше от болка и почти да се бях отказала, все пак направих още цели 3. По принцип се спускам като невидяла, без да се спирам за почивка и направо от спускане на лифта. Този път ми трябваха почивки, заради болката и да си почива крака. Денят беше събрал 3 сезона: зима, пролет есен- дъжд, сняг, слънце и топличко слънце. Посрещна ни дъжд, премина в сняг и после пекна слънчице и ни изпратиха навдигаща се мъгла и големи черни облаци. Когато   изгрея слънчицето си се излегнах на ските и си се печах и гладах планините, много приятно и хубаво. въобще ските през март, ако не се втелясваш, че снегът е по-мек, си е чудно изживяване. Няма много хора по пистите, не се чака за лифт и времето не е ужасно студено или супер топло.

Следва да се види как е да караш ски през април, макар с Ицо да закрихме сезона на 7 април преди две години на Боровец, сега се надявам това да стане на 26-ти април на Левиньо и после на море:). Как да не си фен на глобализацията, но не и на глобалното затопляне.

И така, поздрав за хубавите емоции с това нЯщУ: Rural Alberta Advantage “In the Summertime”

YouTube Preview Image
 

сняг…сняг…сняг

07 Feb

Няма какво да се правя – момчетата от Young the Giant са ми присърце и в плейлиста :) . Ето едно тяхно опън еаърче.

In The Open #1.1: Young The Giant – I Got

In The Open #1.2: Young The Giant – Strings

In the Open #1.3: Young the Giant – Apartment

In the Open: Young the Giant – Islands

И на мен ми е ей такова лятно, мелодично, меланхолично, лирично, лично, в никакъв случай мелодраматично и трагично; леко, меко и с осезаем мирис на море…а вън е друг свят- бял пухкав и мек, само за шейни, снежни топки, ангели, човеци с тенджери и моркови, зачервени носове и червено вино с аромат на канела. В никакъв случай не е за коли, снегът вали, вали. Куцук, Куцук, всичко е някак в паралелна вселена; гледано от вкъщи животът има съвсем различни измерения.

 

За 32, Коледа и Нова Година

02 Dec

Нещо нямам вдъхновение да пиша тук. Всичко си върви, спомени, приключения си се трупат, но някак си остават в сърцето и ума и не искат да си излизат от там.

С едно подобаващо закъснение го поствам това, но то носи заряда да рождения ми ден, за който Иван и Елена Политйонови бяха чудесни, любезни и търпеливи домакини; Коледата, която беше съчетание от семейно напрежение, семейна любов и уют; и новата година, която беше от типа “три дни яли, пили и се веселили” (и тя беше някак семейна с мириса на домашна храна, супи, банички и т.н., но и с любимата ми обща трапеза преди 12 и четенето на новогодишни късмет. Мандрица!).

Та какво събра всичко това в едно? Лунтик.

Едно епизодче на детски, руски анимационен филм за Лунтик и неговите приятели. Първо там като основен саунтрак върви една от най-любимите ми коледно-новогодишни песни, с която се персонифицирам, a именно “В лесу родилась ёлочка“. (Клипчето пресъздава какво се пее в песента “В гората се родила Еличка”, в обши линии се възхвалява красотата на Еличката, която е зелена винаги и колко радост донася тя в някой случаи. За да не отварям нова скоба другата ми любима песен е тази).  Филмчето е посветено на събирането за първи път на всички да празнуват празниците и как искат да си имат елха и се вълнуват около нейното украсяване. Чичко бръмбър намира в гората перфектната елха и макр всички да искат да я вземат в къщи Лунтик се опитва да я спаси, да не я отрежат. В крайна сметка успява, а и всички остават доволни. Та от една страна защитава своите желания, но по начин всички да са доволни, нещо което и аз опитвам да правя. Та така- семейния дух, добротата и наивитета ме върнаха към топлината и вълшебството от изминалия месец, от моят месец.

Ето го и симпатичният Лунтик и неговите приятели.

YouTube Preview Image
 

Едноооо по много пъти

18 Jul

След първият ми фестивал едното продължава да ме преследва

-първи Джулай за цялата ми житейска история се съчета с първо море за годината- на Карадере, където всичко в хубаво, времето няма значение, а спокойствието, безгрижието и релаксът са константа. Може да има много по-красиви места (макар, че и Дерето си е чудно), но заредеността на това място със спомени, и цялостното му въздействие, каращо те да се изключиш, са завладяващи. Така, че дори и да е два през нощта, пътят да е станал на кал до колене, това не изглежда проблем, защото знаеш, че тук всичко е наред и не се учудваш, че шофьорът си подсвирква, докато маневрира сложно и почти на магия успява да преодолее всичко, без да затъне ни веднъж. Слънцето може и да беше срамежливо и да се показа, зад огромния облак приличащ на планина чак след 2 часа от изгрева си,  но това не беше  важно. Водата беше топла, чашите пълни, а бутилките скоро изпразнени. Всяка година мястото става все по-пълно с нови хора, който са го открили…а аз ставам все по-голям егоист и искам да остане неоткрито от още други.

- леконравността на лятото поднесе и кулинарни изненади, водещи до вкусването на за първи път от много време на нещо следако-кисело-солено, с пълна лъжица страст.

- For first time in a history, не заваляха мъже а се състоя жадуваната, бленуваната и отдавна чаканата Първа тридневна сватба в живота ми. Която си беше точно както ги описват в приказките: три дена яли, пили и се веселили. Айляк, безхаберие и нежелание (съчетано с невъзможност) да бъдеш нормален. Градиране на пороците до степен константа…Йони и Елена, благодаря за смелостта и лудостта да го направите…КМ, Йони и Льонка are the best!

Лудостта на тридневните гуляи откриват скрития Чък Норис във всеки един от нас, така и аз реших, че май мога да се пробвам да подкарам 200 килограмова Yamaha…Благодаря на лудостта на собственикът му, да ми даде тази възможност…и така за първи път карах мотор (да сме точни направих едно не голямо кръгче, суркайки крака отстрани, за да държа мотора изправен, и обърквайки газта със спирачката, което доведе, до падане на мотора и мен…и двамата сме добре:) все пак си се брои за каране). Чувството е страхотно и да си кажа нямах никаква идея как точно се случи, но усещането да сбъднеш една своя мечта си е много яко…Адриналинът от това да си на мотор, залезът да се случва, вятърът да те милва ме караха да се опиянявам от мигът.

Сбъдването на нещата, който мечтаеш да се случат не спряха с вълнуващото моторокаране, последвано от приятно моторовозене из КМ и малко офроад из близки коларски пътища.  Небето винаги ме е вълнувало с планетите си, звездите, цветовете, необятността и неразбираемостта си. За това исках да го видя през телескоп, нещо което до сега не ми се беше случвало. Благодарение на Спасчо видях кратерите на Луната, която в целия си блясък се беше издула до пълнолуние.

Чудесни още неща видях и преживях на КМ, но каквото е било там, там и си остава. А Вени и Ники, подкрепяни изцяло от кошмарен дъжд и градушка, пренесоха целия айляк от КМ в Пловдив, което направи една предрешена вечер, клоняща към банята, здравия сън и неконсумирането на алкохол, да си смени премяната. В смях и закачки отново забравихме къде сме, дрехите останаха снощните, а приятността на това да си с толкова чаровни хора те усмихва и то много. За протокола: Вени е the master of сандвичите. Идея си нямате колко са вкусни.

Както се вижда лятото ме е обхванало изцяло. Бризът е в умът ми, който все иска да айлякува…случките си се случват… дрехите са все по-малко, по-леки…а питиетата студени и в неограничен брой.

ихууу

 

love is all around 11.06.2011

17 Jun

За една единствена дата можех да съм на две сватби (на много обичани от мен хора), един концерт и защо не и на един рожден ден…но не може да си навсякъде, колкото и да ти се иска. Наистина в такива моменти бих оценила лесно и безболезнено пътуване из пространството, за да не изпускам нищо, което смятам за ценно. Все пак, колкото и да не ти се иска, избори трябва да се правят.

Аз избрах да отида в Русе на една очертаваща се приказна сватба и да пропусна, друга която щеше да е изпълнена с много повече приятели и вероятно по-весела. Знаех, че каквото и да избера все щеше да го има съжалението, че не съм и на другото място. Да си призная, не ми беше лесно, нито да избера, нито да не съм някъде, където искам да съм…макар да съм на друго място, на което също искам да съм. Както каза кумът на сватбата, на която бях: “Животът е един от най-сложните.”

Все пак, въпреки моето лично отношение, че сватбите са мероприятие лишено от смисъл, беше хубаво да съм на една от тях и с радост бих била и на другата. Близостта с хората, които се женят и тяхната любов помежду им, придава една необяснима енергия на подобно мероприятие (отново прави изборът на коя сватба да съм ужасно труден).

Клавдия и Виктор бяха избрали наистина вълшебно място- с много вода (Дунав, ама на самия му бряг) и природа, времето беше с много дъжд, а хората бяха шарени и нестандартни, оркестърът беше джазов, DJ-ят сватбарски (и за роднините трябва да има нещо); хотелът ми се казваше “Релакс” и букетите по масите бяха от полски цветя в бурканчета от мезето на бабата на младоженеца. Да си призная, просълзих се няколко пъти, защото младоженците казаха някой изключително мили думи относно ценността на гостите и тяхната значимост и други много трогателни неща. А и те двамата излъчваха любов, което също си е сантиментално (поне за мен).

И така любов да има , а аз с нетърпение чакам част 2 от честванията по случай бракосъчетаването на Иван и Елена, която вече за нищо друго няма да изпусна.

п.с. някак си ми се иска да го пусна

п.с. 2 и това и това :)

YouTube Preview Image
 

тик-так

05 Jun

Времето е променливо, непостоянно и неустоичиво, както и тялото.

От магията на една часовникарска работилници, през един чудесен и хубав ден, най-накрая може да се озовеш в спешно отделение, а след това и да лежиш в болница. И причината да бъде преумора. Защо тази преумора се проявява точно в един прекрасен ден, лишен от всякакви проблеми? И защо болниците са толкова неприятни. Имаш чувството, че си в затвор, информацията е на неразбереаем за теб език, а и сили нямаш да спориш.

А и какво трябва да ти е поведението на „болен” да се самонаблюдаваш самоописваш и да бъдеш коментиран от всевъзможни хора. Всички да са по-информирани за „чарковете” ти от самия теб, защото могат да разчитат изследвания.  А и пред „близките” си как трябва да се представяш- храбър, уплашен, неуверен, изтерзан, измъчен, герой…Като много или като малко болен- за да се грижат за теб или да те оставят на „спокойствие”. На кого трябва да „разтръбиш,” че не си баш във върхова форма. А и какво, ако всички, на които си споделил, в голямата си част реагират според теб неадекватно и никой от тях не схваща наистина за какво става дума, а и ти не искаш да ги плашиш защото не си баш много зле. Трябва ли да им се сърдиш или да упрекваш себе си, че това е твоят избор на приятели. В крайна сметка майната му, щом все пак не си много зле, но ти оставя една горчивина.

Не разбирам болестта защото не съм наясно точно какво и как е станало с тялото ми, нито защо, нито като цяло какво, как и защо се случва и как трябва да се справяш с нея.

 

На детски празник в Мандрица

26 Apr


Детство, творчество и красота! Това кипеше, цареше, струеше и се състоеше на 24 ти април- Великден в Мандрица.

Независимо от желанието си да почета това събитие, поради хората замесени в него, не ми се искаше да видя Мандрица пълна с хора. Миризмата на скара и развалянето на автентичния мистичен и самотен дух на селото ме плашеше малко. Все пак стигнах с малко закъснение след започването на празника. Двата загубени часа от началото ми се струваха много пропуснато време, но това се оказа един неспираш празник от изненади, динамика, усмивки и цветове.  Настроението, което носи детството, игрите и безгрижието под лъчите на топлите пролетни дни е нещото, което правеше всички доста по- склонни към щуротии от обикновено. Децата се забавляваха, но на ред с тях и възрастните се потопиха в магията на измислените светове.   Чувството, че искаш да си дете поне за малко беше силно навсякъде. Чудесен празник и веселие за всеки. Получих първите си уроците по тарамбука. Започнах с малко барабанче направено от метални кутии от боя и после по милост на Учителя „посвирих” и на големия тъпаноподобен инструмент (така и не попитах как се казва).  Участвах в правенето и на хвърчило, и после бягах по поляна, за да хващам ветрове, които да го понесат във вихрен танц.  Успехът беше условен, но забавата безусловна. Едно от най-магическите преживявания беше представлението на цирк „Комбо.” Не бях подготвена за това което видях. Цирк не е думата за тяхното представление. Това е малка магия, която е замесена от клоонади, акробатика, жонглиране, театър и какво ли още не. Изумителни, позитивни и много талантливи млади хора, на които искрено се възхищавам за смелостта, упоритостта, таланта и любовта, с която правят своето изкуство. Публиката беше толкова усмихната, прехласната и влюбена в тях.Надявам се посланията на представлението да не са останали неразбрани, защото те бяха свързани със загубата на хармонията със заобикалящия свят. И ако на края на представлението тя беше възвърната, то в реалният живот малко хора дори разбират същността на проблема.

Вечерта завърши в/пред кварталната кръчма и с въртене на огньове. За кръчмата и хората трябва да се пише повече, но спомените и мислите ми са противоречиви. Мисля, че толкова много младежи, вероятно с леко необичаен вид и държание. бяха атракция, привикваща хора дори и то околните села. Аз се сдобих с двама почитатели с различни разкази и тактики. Единият любезен господин ме посвети, че кладенецът пред кръчмата, от които е останала една руина, е дълбок 17 метра. Другият искаше да „бута теле.” Знания и мъжка сила…какво друго и трябва на една жена, за да е впечатлена. Шегувам се. Все пак единият ми събеседник се оказа интересен образ с хвъркати истории или с богат живот. Както се казваше някъде: „Истината е някъде там.” Та той имаше 6 деца от 6 брака. Последният с рускиня, която сега живееше със сина му в Русия. По негови думи,  имаше недвижима собственост в Пловдив, Приморско, Смолян, Русия (къща за сина си), Свирачи, Щатите (къща за друго негово дете) и знам ли къде още. Той има богата биография, която преминаваше от контрабанда с оръжие, строителство, животновъдство, и моряшки живот. Където и да е истината, местните хората ни харесаха като някакви специални и странни екзепляри, каквито честно казано и те са за мен.

Та така. за един ден се сблъсках с два свята: на детството и на живота на човек в „забравено от бога селце.” Единият позабравен (детството), а другият непознат и далечен- изискващ суров дух, но имащ и някаква романтика.

 

доктор ох боли

20 Mar

Хубаво нещо е глобализацията. Дава колорит и цвят в доста сфери, в които иначе нещата хич не са цветни и колоритни.  Чуждоземен лекър не е мит в България. Да живеее българската образователна система и братска дружба с Балканските страни, Близкоисточните и Азиатски такива. Родната ни медицина не само пръска кадри в близки и далечни страни, но запазва за себе си някой друг иностранец. Сестра ми и племеника попаднаха на един такъв в спешния кабинет.

Ето и кратко описание на прегледа на Габи при доктор арабин или грък, както сестра ми го причисли.

Докторът към сестра ми: „Той кашля ли?”

Сестра ми: „Не, не кашля.”

Докторът: Сигурна ли си? Към Габи: „Седни!” Габи се изляга на кушетката, а той „Не, не лягай!” После го пита: „Ти сърце имаш ли?” Габи се замисля и отговаря: „Ами, не?” Докторът продължава с въпросите: „А гаже имаш ли?” Габи не разбира акцента му и озадачен пита: „Моля?” Докторът: „Гаже, гаже имаш ли?” Габи го разбира и смутено отговаря: „Не, нямам.” Докторът заключва: „Ей за това, защото нямаш, се разболяваш!”

Дано повече такива свежари да има. Иначе прегледът си е бил добър.

 

малка маслинка

20 Mar

Храната е нещо, за което мога да говоря много защото я обожавам-  вкусът, експлозията от усещане и невероятното блаженство което дава…

Не се сещам за никаква по-добра визуализация на блаженство от вкусна храна, от представянето на усещането, което поражда съчетаването на сирене и ягода (за да се докоснеш до неочаквани вкусови фантазии трябва да си смел) в Рататуй /Ratatouille (няма нужда да казвам, че филмът си заслужава)

YouTube Preview Image

Но никога не се бях замисляла за един съвсем друг ефект, който храната може да има. Вчера една половинка от маслина с бадем, преди това постояла малко в мартини, ми завъртя главата. След като се насладих сладострастно на невероятното блаженство, което ми докара тя, споделих с другия, който се наслаждаваше на втората половинка от маслината: „Много е интересни какво въздействие може да има храната.” Отговорът ме шашна, защото беше невероятно в десетката: „Да, може да те възбуди до крайна степен.” Беше си опияняваш оргазъм (не разтърсващ и шумен, а дълбоко интимен и почти не забележим), който дойде с една малка хапка и беше свързан с ликуване на сетивата. Едно потапяна във всеки от играещите си вкусове. Секунди на блаженство породени от една малка маслинка. Колко малко може да направи човек да се чувства щастлив.