RSS
 

Archive for the ‘тралала’ Category

ЧРД, ДарТче!!!

19 Jan

И така, с гипс и вече леко поизтръпнал задник от лежане, пожелавам много години щастлив живот на Миленчо.

Мляс!

YouTube Preview Image
 

ПИПАА

07 Feb

Не мога и този път да пропусна среднощните приказки на две сови. А и се прекланям пред гения на бат Здраво.

[28.1.2011 г. 23:29:26] Е: умереният реалистичен негативизъм е ключът към спокоен и дълъг живот

[28.1.2011 г. 23:30:08] Д: те умерените неща по принцип :)

[28.1.2011 г. 23:32:26] Е: ама са скучни :( и водят до затъпяване

[28.1.2011 г. 23:33:11] Д: умереното биропиене води до шкембе, тъпо

[28.1.2011 г. 23:34:35] Е: неумереното биропиене води до шкембе…умереното води до здрави нокти, блестяща коса и нежна кожа :)

[28.1.2011 г. 23:35:28] Д: 1 бира н ден не е умерено

[28.1.2011 г. 23:35:46] Д: а е здравословно, умереното води до шкембе

[28.1.2011 г. 23:36:27] Е: вече в мярката си минаваме мерките..на всеки аршинът, дет’ се вика е различен

[28.1.2011 г. 23:37:26] Д: аз съм казвал “който няма мярка да пие от чаша или от бутилка”

[28.1.2011 г. 23:38:13] Е: ха-ха..хем стилно, хем с мярка

[28.1.2011 г. 23:38:33] Е: ох, с тези лозунги ставаш за държавен глава

[28.1.2011 г. 23:38:51] Д: не мога да се вредя от глупаци :)

[28.1.2011 г. 23:40:33] Е: жалко, държавата ще загуби ценни цитати и лозунги по държавните учредения

[28.1.2011 г. 23:41:13] Д: да, определено няма да бъда медийна звезда

[28.1.2011 г. 23:44:12] Е: бат Тошо, бат Здраво…като име има хляб в тази работа

[28.1.2011 г. 23:45:48] Д: даже Кольо Гилънът ще си промени текста

[28.1.2011 г. 23:46:01] Д: ще пием здраво до зори

[28.1.2011 г. 23:46:05] Д: на

[28.1.2011 г. 23:46:20] Д: ще пием със Здраво до зори

[28.1.2011 г. 23:46:32] Д: а здравният ни министър ще пее

[28.1.2011 г. 23:46:46] Д: ще пием за здраве до зори :)

[28.1.2011 г. 23:51:45] Е: хахаха

[28.1.2011 г. 23:52:00] Е: ех, какви времена ни чакат.

[28.1.2011 г. 23:52:18] Е: идват избори, време е да действаш

[28.1.2011 г. 23:52:58] Д: ПИПАА

[28.1.2011 г. 23:53:45] Д: партия на известните пияници и анонимните алкохолици

[28.1.2011 г. 23:54:17] Д: “да съживим икономиката с пиене от магазина”

[28.1.2011 г. 23:55:19] Е: е, не…да стимулираме домашната ракия и да я продаваме на европейските и световни пазари като уникален алкохолен деликатес и цяр за всички психически и физически болежки!

[28.1.2011 г. 23:56:02] Д: строг контрол по винзаводите, никакви боклуци

[28.1.2011 г. 23:56:44] Д: всеки човек с махмурлук от некачествено пиене ще съди производителя безплатно

[28.1.2011 г. 23:57:42] Д: за нула време ще станем най – качествените производители и най-големите износители на алкохол, ще изкупуваме суровини от чужбина чак

[28.1.2011 г. 23:58:19] Д: за цигарите пак така, Филип Морис пасти да ядат

[28.1.2011 г. 23:58:23] Е: е, не никакви суровини от чужбина…само стимулиране на местното производство

[28.1.2011 г. 23:59:14] Д: да бе, ама сме малки, няма площ, може да работим със матриали на клиента, пращат суровина, връщаме им ракия

[28.1.2011 г. 23:59:49] Е: е, сега няма да заливаш пазара, че ще ти паднат цените

[00:00:08] Е: ще е елитно питие от масов характер :)

[00:00:09] Д: пазарът е голям

[00:00:21] Е: да се бият за продукта тогава :)

[00:01:12] Д: няма, винзавод до винзавод, ще ги залеем

[00:02:49] Е: Китай на виназаводите

[00:04:18] Д: накрая ще останем само те и ние и няма да се конкурираме

[00:05:27] Е: те ще правят всичко останало ние ще си правим нашите си неща

[00:05:46] Е: все пак техника, електроника, дрехи, секс робини трябва да има

[00:05:53] Е: не можем огреем навсякъде

[00:06:11] Д: т’ва имах предвид

[00:07:58] Е: значи ясно е, ще се пиша и аз активист на ПИПАА

[00:09:07] Д: те всички ще се пишат, тия дето не искат да ги знаят ще са АА

[00:09:26] Е: хаха

[00:09:55] Е: АА какво е, о, вожде БЗ

[00:10:13] Д: анонимни алкохолици

[00:10:41] Д: ИП ще са ръководните органи, новите лица, рекламните лица

[00:11:37] Е: хаха, сега вече схванах от къде да дешифрирам абревиатурите

[00:11:55] Д: партия на ИП и АА

[[00:13:15] Д: най-важното е, ако искаш да се издигаш губиш своята анонимност

[00:13:53] Д: аман от партии, дето не знаеш за кого работят

[00:14:27] Д: анонимни остават привържениците, пият и подкрепят

[00:15:40] Е: ами, може да се намерят някой пионки за пред хората…ама така няма как да се стигне до култ към личността на БЗ

[00:16:40] Д: Аз не държа да има култ към личността, но е време за нова политика, стига с тия скрити играчи, светло пиво, светла икономика, светло бъдеще

[00:17:55] Е: “светло пиво, светла икономика, светло бъдеще” само заради този слоган си заслужаваш един култ

[00:18:08] Д: (rofl)

[00:19:06] Е: а и като махаш от балкона на възстановената сграда на мавзолея, ще сръгвам трите си деца и с радост ще заявявам, че мама познава този чичко.

[00:19:30] Д: а така

[00:20:29] Д: и ще им казваш: “ако не беше той, сега щяхте да ходите гладни и жадни”

[00:21:57] Е: те ще бъдат на възраст все още да им пука само да не са гладни…мама и тати ще им се радват с леко зачервени носове и бляскав поглед.

[00:22:37] Д: е, нали за т’ва имаме развита икономика, да има пари и за децата, безалкохолни разни

[00:23:49] Е: хаха..каква безалкохолна бира ще искаш, мами, с черешка или с лимон че?

[00:24:02] Д: примерно

[00:24:25] Д: половин бира 250 мл

[00:27:41] Е: за децата ли?

[00:28:07] Е: и такситата трябва да станат много евтини, никой да не се изкушава да кара пил

[00:29:07] Д: да, такситата не, но ще има денонощен градски транспорт, нали съживяваме икономиката, такситата отново ще бъдат един вид лукс

[00:29:40] Д: трябва да олекне малко движението и това е пътят, хората да пият и на автобуса

[00:33:59] Е: а нещата с контрола как ги виждаш?

[00:34:26] Е: не за билетите в градския транспорт, а за многото нетрезвени ора понякога мязащи на животни, пълен зоопарк

[00:34:32] Д: щастливи хора, малко проблеми

[00:35:13] Д: те проблемите са, че хората са нещастни и озлобени и кат се напият стават безсмъртни :)

[00:35:31] Д: ако са щастливи и пияни няма проблем

[00:41:44] Е: звучи ми утопично, но съм склонна да вярвам

[00:42:04] Д: то всичко е утопия, реалността е т’ва, дето е сега

[00:48:00] Е: хаха пуснах в речника утопия и ми излез “never-never”

[00:49:45] Д: двойно :)

[00:50:13] Е: нали двойното отрицание е положително…ся какво искат да кажат те?

[00:50:53] Д: не винаги явно (rofl)

[00:52:00] Е: само да ме объркват са го направили, това си е заговор срешу русата ми природа

[00:54:06] Д: хахахахахахахахахахаха

 

жълъди за двама

13 Jan

По среднощ е хубаво да се работи. Тихо е и лесно се съсредоточаваш. Понякога може и да е хубаво обаче да има някой да те разсейва за малко, дори и по-малките часове, за да си поемеш малко свеж въздух. Благодаря на Спасчо за приятното клипче и на Дачо за дълбокомислието и неумерения критицизъм.

[02:19:07] elihypno:YouTube Preview Image
[02:20:08] Дачо: тва го знам от преди 2 години сигурно
[02:20:13] Дачо: може и повече
[02:20:31] Дачо: аааааа, тва е друго
[02:20:41] Дачо: не с жълъдите
[02:20:56] elihypno: пак е с жълъд, ама е друго
[02:21:07] elihypno: голяма си критика, значи
[02:22:53] Дачо: споко де, тва беше добре
[02:23:18] Дачо: не колкото старото :) :):)
[02:24:37] elihypno: znaeh si az
[02:24:49] elihypno: аз не се впрягам, просто констатирам
[02:25:04] Дачо: журналистка
[02:25:14] elihypno: м, не
[02:25:25] Дачо: ми те само констатират
[02:25:39] elihypno: ама понеже съм разсеяна забелязвам други неща, който не са ми работа
[02:25:59] Дачо: тва е голям +
[02:26:19] elihypno: и минус…пропускам други също
[02:27:24] Дачо: ми ако предположим, че за живота са нужни двама, единия да вижда очевадните неща, другия  незабелеимите е идеално
[02:28:04] elihypno: добре казано

п.с. за да запазя автентичността на този разговор по пижами, запазвам оригиналната му форма и съдържание.

 

Ея разнася пици в Щатите

16 Nov

Не на шега някой хора привличат други хора, а те двамата провличат разни странни случки около себе си. Сега не ви трябва да знаете всичко за Ея, но  за странните проявления на хумур на съдбата си струва да научавате повече. На шега или на истина тя се намираше в Сиатъл със стар приятел  от гимназията. Ако някой тогава и беше казал, че някога ще прекара два дена с него и то нейде далече, далече, тя щеше да онемее от почуда и неверие, но и леко да се изчерви.

Той щеше да пуска музика в клубчето към една пицария, която се държеше от българи. Някога беше разнасял пици там, но сега се опитваше да се занимава с това което наистина обичаше и искаше да прави- музика. Хубаво е да виждаш как някой въпреки всичко се опитва да постигне мечтите си и се надяваш това наистина да стане, не само защото ти пука за него, а и защото хубавите неща трябва да се случват.  Ея не се беше забъркала в края на тази приказка, но беше щастлива да бъде едва в нейното начало. Разходиха се из Кепитъл Хил (където беше и клубчето), който би трябвало да е шарено и цветно място с много клубове, гейове, травестити и въобще шарени и нестандартни хора….но явно не и в неделя следобед.

Минаха през клубчето към пицарията, за да си остави той нещата и тя се учуди, че местенцето беше доста приятно. Малко, уютно, само за частни партита. После се разходиха още малко и се подготвиха за партито. Когато се върнаха в пицарията, светът вече имаше съвсем други измерения.  Шефът на пицарията, българин около 45 години започна да се бъзика. Беше забавен и остроумен пич. Явно наличният персонал от разносвачи на пици беше недостатъчен. На един монитор излизаха поръчките, кой ги е поел, колко чакат някой да ги вземе и колко време осатва от обявените „до 40 минути” за доставка. Не е като да не светиха няколко заявки, които от 20 минути вече бяха на изчакване някой да ги поеме. Та шевчето взе да агитира моят приятел да „метне няколко пици. Какво толкова…” Толковата е, че книжката му е взета и реално ако го хванат влиза в затвора. Е, пък сега „яваш-яваш на аварийки” и щял да занесе пиците. В крайна сметка се разбраха шефът да го закара до адреса, който  екс-разносвачът на пици-сегашен диджей ще му каже къде се намира точно. Та сделката беше: шефът кара, приятелят ми го насочва на къде, носи пицата и взема бакшишът. А, аз трябваше да ”поразгледам града.” Добре…защо пък да не поразгледам малко Сиатъл. Минаваме през кухнята (винаги интересно място от едно заведение за хранене), излизаме през този заден вход и отиваме да вземем колата. Насочихме се не към кола, а към нещо огромно. Би трябвало да се води джип, но реално е един път и половина, два по-голямо от нормален джип…чудовище. Вярно самият разговор с шефът си беше абсурден и забавен, но колата му отговаряше на неговата българска байганьовска душа. Тя говореше: „Аз съм сравнително успял емигрант в Щатите и всеки трябва да го види. Имам си чудовище и съм недосегаем.” Колата не изглежда толкова огромна отвътре, но се чувстваш все едно се возиш на рейс и гледаш всички от доста високо. Да се качиш в колата си е мини-фитнес…с леко набиране и оттласкване нагоре и катерене до доста на високо разположените врати. След това физическо усилие нямаш нищо против да се излегнеш в кожения салон, който обещава комфорт. Това обещание обаче е измамно. Това животно друса доста. По улиците с голям наклон на хълмистия Сиатъл въобще не е за предпочитане. Някак си наклонът ти изглежда още по-голям и имаш чувството, че ще се изхлузиш. Не мога да отрича, че е високо проходим…Покачването на всякакви високи бордюри не е проблем. Блъскането на случайни минувачи сигурно почти не се усеща…Та с това нещо разнесохме 2 пици. И двата адреса бяха на максимум 4 блока от пицарията, а той имаше GPS. Не мисля, че наистина му трябваше някой, за да намери и сам адресите, но вероятно не искаше да му се налага той самият- шефът на пицарията да го играе delivery boy. Вторият адрес беше някакъв хотел, то той се изтипоса пред самият хотел и паркира чудовището си там. Естествено охраната и пиколото се изстреляха веднага да видят какво по дяволите става. Вратата на джипа се отвори и около метър и половина над тях се показа наложилият се на трудния американски пицарско-ресторантьорски пазар българин от Пазарджик. С твърд и решителен глас произнесе само две думи: “Delivery, delivery” и те смаяни си се прибраха в хотела без да чуят продължението на български „Ха, …(мили думи за американците) да видят те как българите доставят пици в Америка.”

Та така, добре е да гледаш абсурдите от смешната им страна и за една вечер да си момичето до DJ-eя (дори и нещата да не са такива каквито изглеждат).

 

sorry i’m late

27 Aug

фраза, която повтарям често но, за да се стигне до нея  винаги се случва нещо

ако не вярваш виж

YouTube Preview Image

http://www.sorry-im-late.com/

 

То бива, то може, ама чак пък толква

27 Aug

Денят ми започна рано в 5 и нещо (та не предавам излишен драматизъм беше си 6 без 15). Телефонът/Часовникът ми беше с 10 мин назад, факт който осъзнах вече, когато закъснявах за самолетния си полет. Шофьорът на таксито караше доста бавно, за човек който се опитваше да ме закара бързо. Веднъж само вдигна до 80км/ч. Знам до колко е допустимата скорост в населено мясти, но като бързаш –бързаш. Естествено светофарите се бяха наговорили: всичко до един бяха в червено (това си е забавяне с между 5 и 10 минути). Аз запазих спокойствие и се въздържах от самообвинения за моята глупости и за това как би трябвало да си навия часовника поне половин час по-рано (зная си, че ми е трудно да ставам рано), а и тези десет минути зашо не си ги оправих,  когато забелязах че са назад. Все пак спрях потока от самоупреци и бях в латентно изнервено състояние, на което не му се дава да изкочи. Мина ми през ума „Какво ще правя ако изпусна полета”, но се спрях с поущрителното: „Всичко ще е на ред, все пак ще има поне половин час преди излитането на самолета, ще има време да се оправя по някакъв начин и да се добера до полета.” И успях. Десет минути след обявеното време за check in гишетата си бяха отворени и обслужваха около 10-на бъдещи пътници. Олекна ми. Започна стандартната процедура и дори реших, че мога да се пробвам да си мина куфарът като ръчен багаж. Беше 11 килограма, и някой компании позволяват до 10, а хората на гишетата пък от своя страна си затварят очите за 1-2 килогама. Все пак за Lufthansa се оказа лимитът до 8 килограма ръчен багаж, така че не ми мина номера. Изготвяйки бордната карта, жената направи констатацията : „Ама вие летите на 28-ми”. Аз казах „Да?”- а си мислих: „Да този факт ми е известен, както и че днес е петък 28. Тя продължи:  „Но днес е 27-ми.” Аз премигах, премигах, взех си електронния билет и паспорта и гласно заключих, че съм голяма патица. Естествено избухнах в смях отдалечавайки се от гишето, защото успях да хвана полет, който е за мен, ама утре, а беше днес.

Беше ме срам да се поява на спирката на автобуса, там е и стоянката на такситата и не исках шофьорът, който толкова самоотвержено и много внимателно ме закара до летището, да не ме види. Достатъчно ми беше, че една жена щеше да се върне с анегнотичен разказ от работния си ден от типа „Чакай да ти кажа днес какво се случи. Та идва едно момиче на гишето и познай….” Та седнах си кротко в зоната за посрещачи, тихо и спокойно място около 7 без 5 и всех да си работа на компютъра. По няко време реших, че е крайно време да се махна от летището и видях, че все пак на спирката има и рейс. Та позабързах се за там и естествено с приближаването ми към спирката рейсът тръгна. Викам, си: „Е. нищо може и да е бързал човека, кой го знае колко е стоял преди това”. Та поседях си малко, почетох книжка и след 15 мин.  дойде другият рейс. Времето е чудесно и беше приятно чакане, викам си:  „Е, супер”. Той обаче не дойде до спирката, а се ската преди нея и по стар български шофьорски обичай не даваше на никой пътник да припари до рейса. След около няколко минути (3-5) дойде до спирката и си отвори вратите. Ние бяхме общо три жени на спитката, та те и двете имаха някакъв минимален багаж и си се качиха бързо, аз обаче трябваше да прибера книгата в дамската чанта, да сложа раницата на гърба, да си сложа якето под мишница и да взема куфара, множество от операции, отнели ми не повече от максимум двайсет секунди. След тези мъчителни двайсет секунди чакане, нервната система на шофьорът не издържа, дочака ме да се приближа до вратите и потегли с мръстна газ. Раздразних се и се запитах „Що за хора са това?” Не видях номера , но погледнах поне в колко часът рейсът беше това. Ще пиша възмутено писмо на „Центъра за градска мобилност” или там както се води софийския градски транспорт. Разбирам, че е имал нужда от почивка и усамотение, за шофьора говоря, ама бива ли да не остави и минутка (астрономическа, не в смисълът на много кратък момент =ей сега) за да се качат пътниците. Айде, аз си ги знам що за мутанти са шофьорите (има и много свестни, ама несвестните са в пъти по-несвестни от средностатистическата несвястност) ама чужденците дошли на посешение в милата ни Татковина, те само как са посрещани от самото си кацане, ей това по ме терзае. Както заключи една приятелка „Има нещо лошо в нас” (обобщено за българската народопсихология). Извод,  който и аз си направих малко преди тя да сподели тази си констатация, самоанализирайки собствената си реакция (моята)на гледката на едно по-пълно момиче с прилепнал клин. Казах си „Тая дебелана, пък…” и после си помислих, защо пък съм толкова злобна, какво като е дебела и т.н.

Та така.

Следете си календарите, не вярвайте на настройките на телефона си, особенно ако сте ги правили в бързината. Може да се спечели така един ден, ама може и да отидете един ден след полета си, или някое друго важано за вас събитие.

 

DAVID BLÁZQUEZ

27 Jul

Да си призная, не бях чувала този човек, но съвсем случайно се натъкнах на неговата уникална представа за дизайн и интериор. Много ми допаднаха нещата му, купувам ги всичките :) , само доброволци да има.  Вече си имам рафтче за заплануваната ми библиотека, но не знам да ли ще успея да си направя повече етажерки.

Айде наслади се на новостите в интериорния дизайн. И ако искаш да знаеш повече за автора, google-ето е на твое разположение или виж тук http://www.martinblazquez.com/

хихихихих

е, ми не мога…черпенето и взаимстването на идеи си е въздесъщо. ето как мебелите оживяват

 

комунизъм, майна

09 Jul

Отварям си аз работната поща, която е към холадския университет и,  в която циркулират всевъзможни съобщения от живота на университета (в който аз поради географска изолация очевадно не съм част) и вижте какво виждат очите ми:

Dear Employees,

Because of the hot weather, all employees of the department IE&IS are allowed to leave the office at 15.00 hrs. today (09.07.2010).

Kind regards,

On behalf of the Departmental Board IE&IS Sjoerd Romme – Dean

Не е ли жив комунизъм…колко ли им е топлинко на милинките…25-30 градуса. Ей, мързели с мързелите. Айде да се пържат в горещите летни дни в неклиматизиран офис в Пловдив, та да ги видим. Ако ми кажете, че това тяхното не е  безобразие.

 

бръм, бръм, бръм

08 Jul

Дъждовни носталгии и хронични анти работни настроения.

Трима ора с различен натюрел пеят за сходни неща, а аз се чудят различават ли се въобще хората за някой т.н. мнооо важни неща.

та или си:  “I’m so hollow”

YouTube Preview Image

или: “My world crumbles when you are not near”

YouTube Preview Image

или просто:  “Like a bird without a song”

YouTube Preview Image

и тук любимото ми е нарцистичното поемане на мъката и отчаянието и отричането на рационалната мисъл: ” I went to the doctor n’guess what he told me/ Guess what he told me / He said girl u better try to have fun / No matter what you’ll do / But he’s a fool /`Cause nothing compares to you”

 

Mike, I don’t get laid, I make love

03 Jul
YouTube Preview Image

филмът е “Mad Dog and Glory” и Робърт Дениро е весел заради Ума Търман (ако ме рабирате :) )