Защото страхът от неочакваното е по-голям дори от желаното, а получаването на мечтаното е също толкова плашещо както и неосъществяването на мечтите. Оковите на страха се обясняват с морал и принципи, а желанията се подтискат в сляпата вяра за правилно. Бих искала да съм животно, водено от инстинктите си, където страхът е пазител на самият живот, а не на морала.
Да, ама не..
.