RSS
 

Archive for May 15th, 2011

Канада, Ванкувър 04 – 09 Май

15 May

Много, много нямах време да мисля и осъзнавам къде отивам. Знаех, че трябва да е хубаво и зелено. Времето не се различаваше драстично от българското по това време и единственото, което ми беше „в тежест” бяха към 10-те часа часова разлика. Реших да спя максимално в самолета, което се оказа добра стратегия, но малко трудно постижима, когато не всички люкове на самолета са със затворени капачета. Светлината пречи да се спи, но една бира и малка бутилчица вино помагат. Холандските аеролинии се оказаха много добри с веселия си и любезен персонал, с хубавата храна и най-вече ме впечатлиха с това, че раздаваха стоплени кърпички преди ядене. Минаваха с тях и ги подаваха с една подобна на пинсета щипка. Като цяло отиването и връщането ми минаха с 5 полета, 5 двойки до мен (с много чаровни двойки на 50 години с майчинско отношение от страна на жените в тях към мен). На отиване София-Амстердам-Ванкувър. Връщането Ванкувър-Амстердам-Париж-София. На връщане по едно време времето и пространството ми се струваха малко размити. Поради смяната на часовите зони, датите, разположението на земното кълбо конструктивността на времето някак лъсва доста.

И в двата случая минахме над Гренландия и заледени морета и океани, което беше най-впечатляващото за мен. Първите ми гледки от Ванкувър бяха огромни дървета „паркирани” в реката. Предполагам, че ги транспортираха така, но може и да е някакъв странен начин за съхранение. За подобно нещо бях чела само в книгите за индианци, как траперите режели дървета и ги транспортирали по реките, ама сега да го видиш от въздуха си е доста интересно.

Ванкувър само по себе си се вмества в няколко думи: зелен, етнически шарен, социално крайно диверсифициран. Градът ме посрещна с голям лайнер към Северния полюс, главна улица пълна с бедняци, бездомница, наркомани, и проститутки. По-късно рабрах, че не са опасни, но когато това е едно от първите неща, които видиш в града, вече модерните сгради, небостъргачите и парковете не ти се струват толкова кул, когато други хора мизерстват. Любими ми станаха крайбрежната част на Ванкувър, паркът , и китайския квартал.

Предполагам, че ще отделя повече за всяко от тях, но за сега поствам само някой общи впечатления.