RSS
 

Archive for May 26th, 2011

Северозападна България. Забележителности и интересности

26 May


Освен манастирите видяхме и пещерата Леденика разположена на няколко километра от Враца. Близостта в километри е подвеждаща, защото завоите и стръмния път водещ до нея забавят доста. По целия път има реликви от стар лифт, водещ в неизвестна за мен посока. Кози и неподържани беседки също са част от пейзажа. Скалните масиви по пътя изумяват с големината и формата си. Красив край! Пещерата също е уникална. Поляните наоколо са чисти и тучни. Хижа Леденика също изглежда добре поддържана. Може да се наложи да се изчака повече време, за да влезете в пещерата, защото обиколката е около час, а преди да излезе вече влязлата група не се пуска друга. Постоянната температура в пещерата е 7-8 градуса, но в преддверието и са по-променливи. Екскурзоводът каза, че през зимата стигат до минус 15-20, на което се дължат и красиви ледени висулки, които остават до късно през годината. Посещението на пещерата е изпълнено с неочаквани неща- провирания, изскачане и спускане на доста високи стълби, минаване над високи празни пространства и спускане по „мечи пързалки.” Към края на обиколката се стига до извор, в който си потапяш реката и си пожелаваш нещо.  Дъждът, който ни посрещна, образува не само малка река в самата пещера, но и предизвика спирането на тока по време на нашето пребиваване. Това предаде още по-занимателен ефект на посещението. Определено си заслужава да пропътуваш половин България, за да видиш не само пещерата, но и целия край.  

Други  интересни и не толкова популярни места на които попаднхме бяха: с. Лакатник, гара Лакатник и Своге.

Лакатник запомних с изобилието на люляци, които ухаеха силно, малкото жребче, което препускаше с все сила около майка си, безумните превозни средства и липсата на хора, но момчето с тениска на Раймщайн и техният тур от 2010.

Гара Лакатник: водопад до крайпътен ресторант. Пещерата Темната дупка, която наистина е темна и е дупка. Без стабилна подготовка и осветление може да се види само входът и да се усетят галериите и. В района на пещерата  има чудесни пътеки и скали, които си заслужават поне час обиколка. Ние намерихме чудесно място на самият връх на едни скали, от което помързелувахме и гледахме Искър, Врачанските скали, преминаващите влакове, губещи се в скалите. За да влезнем и излезнем от гара Лакатник преминахме през два стари въжени моста, а Искър отдолу се пенеше.

Своге има интересна подредба на административни и градски сгради. Гарата е на самият площад, на който централно място имат Културния дом и библиотеката. Общината и Общинския съд (най-луксозната сграда в Своге) са „скрити” по-навътре в града. Централните улици са пазарски и носят много от духът на комунизма. Табеленият туризъм тук е много удачен. С повече наблюдателност ще се натъкнете на позабравени надписи от времето преди 1989.

 

Северозападна България. Манастири

26 May


След Вършец и неговата зеленина продължихме към Клисурския манастир. Не очаквах да е толкова голям и уреден. До някъде ме очарова, но също и редът, туристите и цялата подреденост и табелите навсякъде стимулиращи доброто държание на посетителите, ми подейства малко полицейско. Богатито, което свещеникът паркира на паркинга на манастира, ме накара да се позамисля за вярата и има ли тя почви у нас. Все пак манастирът и местността си заслужават. Луксозните коли и сергиите пред него не толкова, но това не ми попречи да купя именно от там подарък за племенника ми- пластмасов меч, с който можеха да се правят мнооого и големи балони. Звучи повече от кичозно, но всъщност си е забавен подарък.

На следващия ден посетихме и Черепишкият манастир. Той ми изглеждаше по-стар, не толкова уреден и богат, но някак по-спокоен и омиротворяващ. Имат и музейна експозиция, част от която е посветена на Вазов. Къщата с експозицията има страхотна веранда, на която непременно трябва да се отделят няколко минути, да се поседне и да се насладиш на Искъра и планините. Има „скрита къща” до която водят няколко десетки стъпала. Тя има своята история (посветена на излекуването на бейска дъщеря, който в знак на благодарност я построил), но също и архитектурни специфики. Най ме впечатли, че скали стърчаха в самата къща. За разлика от свещеника на Клисурския манастир тук неговият колега не ни впечатли с вкусът си към скъпи коли, а с топлина и вяра. Не знам какво се прави в църква и какви трябва да са порядките на „духовните ” служители, но този определено би могъл да накара някого да повярва и да желае да посещава храмът. Без да иска пари ни помаза и благослови, разказа ни как е правилно да се поздравява след великден до Спасов ден, а именно на „Христос воСкресе” да се отговори „ВоистиНУ Воскресе.” Някак топло и спокойно ми подейства този човек, а църквата към манастира претижава уникални стенописи и църковен инвентар от няколко века 16, 18, 19… Разбрах, че големите столове като кресла в църквата се казват трон, на който Христос тайно присъствал на богослужението. Иначе определени висши духовници също можели да сядат на него при посещение на храма. Религията е нещо неразбираемо…или вярваш или не, рационалното трябва да се загърби.

 

Северозападна България. Фестивалът на Козето мляко в Бела Речка (Goatmilk 21-24 май)

26 May

4-ри почивни дни, 3-ма човека, една кола, и 800 километра. Един фестивал, 2 пещери, много скали, прилично количество кози, дъжд и цветни хора. 3 концерта, много неизвестни села със забавни имена, пеперуди, кучета и много приятни впечатления от едно непознато кътче  на България. За пътната ни карта това беше квадратче номер 13 или Северозападна България, Врачански балкан, варианти много.

Пътят за мен започна от Казанлък, където се срещнах с другите двама желаещи да отидем до фестивала на козето мляко в Горна Бела Речка…На въпроса „Къде е това?” отговарях до „Вършец, някъде около Враца.” След преминаване през Златица, Пирдоп и Враца се отправихме по забравени пътища, за да стигнем и Бела речка. На входа за селото ни посрещна сърна. Голяма и не много внимателна. Изскочи в опасна близост пред колата и с няколко скока пресече пътя ни. От толкова близко не бях виждала сърна. Движенията и бяха много нежни. Красиво животно, което зарадва всички нас и даде малко митичен старт на престоя ни в Бела речка.

Обикаляхме Бела речка дълго за подходящо място за къмпинг. Все пак намерихме след края на селото, до една изоставена къща, равна, закътана поляна (макар и да беше близко до пътя). Така бяхме хем далеч от шума на фестивала, хем близо- на няколко минути пеш от бившето кметство приютило голяма част от случващите се неща. Те въобще не бяха малко: работилници по танци, инструменти, пеене; дегустация на различни извари местно производство, дискусии и дебати, концерти и още много неща. Имаше още един център събиращ посетителите на фестивала така наречения „Казана.” На голяма поляна до реката, в средата на селото се намираха няколко шатри и маси със столчета, където по обед и вечер се продаваше домашно направено ядене за 3 лева. Предполагам вкусна и разнообразна храна. Не опитахме какво предлагат, но изглеждаше добре и разнообразно. Около „Казана” се проведе и дегустацията на кафяво норвежко сирена и зелено българско. Зеленото сирене се произвежда в с. Черни вид, Тетевенско. Кметът на селото се занимава с популяризирането на продукта и е интелигентен жив човек, с който е много приятно да се поговори. Кафявото сирене беше от малко норвежко село, в което, по описанието дадено от организаторите, живеели 100 човека и 500 кози.

Фестивалът ни привлече в Горна Бела Речка, но искахме да обиколим и околността на много красивия Врачански Балкан. Аз лично исках да се изкъпя в минералната баня на Вършец, която се оказа затворена. Независимо от това градът се оказа много зелен, подържан и доста морски като вид. Многото табели на хотели, ме карат да мисля, че градът е доста посещаван (надявам се, защото е наистина красив и носи атмосфера на минали традиции). Таня и Евгений, двама интелектуалци на около 60 години от София, с които се запознах на фестивала, ми разправиха какво били чели за Вършец. Той бил популярен балнеологичен център през 30-те години. Вили имали софийски аристократи и богаташи. Популярно било и казиното. Според тях градът притежавал интересни образци на красива българска архитектура от 30-те и 40-те години на 20-ти век.

В добавка малко филми от телевизиите

Репортаж на TV7  за Фестивала

Репортажът на Канал 1 за Денят започва

Немски филм за 5-то издание на фестивала