RSS
 

Archive for June, 2011

love is all around 11.06.2011

17 Jun

За една единствена дата можех да съм на две сватби (на много обичани от мен хора), един концерт и защо не и на един рожден ден…но не може да си навсякъде, колкото и да ти се иска. Наистина в такива моменти бих оценила лесно и безболезнено пътуване из пространството, за да не изпускам нищо, което смятам за ценно. Все пак, колкото и да не ти се иска, избори трябва да се правят.

Аз избрах да отида в Русе на една очертаваща се приказна сватба и да пропусна, друга която щеше да е изпълнена с много повече приятели и вероятно по-весела. Знаех, че каквото и да избера все щеше да го има съжалението, че не съм и на другото място. Да си призная, не ми беше лесно, нито да избера, нито да не съм някъде, където искам да съм…макар да съм на друго място, на което също искам да съм. Както каза кумът на сватбата, на която бях: “Животът е един от най-сложните.”

Все пак, въпреки моето лично отношение, че сватбите са мероприятие лишено от смисъл, беше хубаво да съм на една от тях и с радост бих била и на другата. Близостта с хората, които се женят и тяхната любов помежду им, придава една необяснима енергия на подобно мероприятие (отново прави изборът на коя сватба да съм ужасно труден).

Клавдия и Виктор бяха избрали наистина вълшебно място- с много вода (Дунав, ама на самия му бряг) и природа, времето беше с много дъжд, а хората бяха шарени и нестандартни, оркестърът беше джазов, DJ-ят сватбарски (и за роднините трябва да има нещо); хотелът ми се казваше “Релакс” и букетите по масите бяха от полски цветя в бурканчета от мезето на бабата на младоженеца. Да си призная, просълзих се няколко пъти, защото младоженците казаха някой изключително мили думи относно ценността на гостите и тяхната значимост и други много трогателни неща. А и те двамата излъчваха любов, което също си е сантиментално (поне за мен).

И така любов да има , а аз с нетърпение чакам част 2 от честванията по случай бракосъчетаването на Иван и Елена, която вече за нищо друго няма да изпусна.

п.с. някак си ми се иска да го пусна

п.с. 2 и това и това :)

YouTube Preview Image
 

тик-так

05 Jun

Времето е променливо, непостоянно и неустоичиво, както и тялото.

От магията на една часовникарска работилници, през един чудесен и хубав ден, най-накрая може да се озовеш в спешно отделение, а след това и да лежиш в болница. И причината да бъде преумора. Защо тази преумора се проявява точно в един прекрасен ден, лишен от всякакви проблеми? И защо болниците са толкова неприятни. Имаш чувството, че си в затвор, информацията е на неразбереаем за теб език, а и сили нямаш да спориш.

А и какво трябва да ти е поведението на „болен” да се самонаблюдаваш самоописваш и да бъдеш коментиран от всевъзможни хора. Всички да са по-информирани за „чарковете” ти от самия теб, защото могат да разчитат изследвания.  А и пред „близките” си как трябва да се представяш- храбър, уплашен, неуверен, изтерзан, измъчен, герой…Като много или като малко болен- за да се грижат за теб или да те оставят на „спокойствие”. На кого трябва да „разтръбиш,” че не си баш във върхова форма. А и какво, ако всички, на които си споделил, в голямата си част реагират според теб неадекватно и никой от тях не схваща наистина за какво става дума, а и ти не искаш да ги плашиш защото не си баш много зле. Трябва ли да им се сърдиш или да упрекваш себе си, че това е твоят избор на приятели. В крайна сметка майната му, щом все пак не си много зле, но ти оставя една горчивина.

Не разбирам болестта защото не съм наясно точно какво и как е станало с тялото ми, нито защо, нито като цяло какво, как и защо се случва и как трябва да се справяш с нея.