RSS
 

Archive for July 18th, 2011

Едноооо по много пъти

18 Jul

След първият ми фестивал едното продължава да ме преследва

-първи Джулай за цялата ми житейска история се съчета с първо море за годината- на Карадере, където всичко в хубаво, времето няма значение, а спокойствието, безгрижието и релаксът са константа. Може да има много по-красиви места (макар, че и Дерето си е чудно), но заредеността на това място със спомени, и цялостното му въздействие, каращо те да се изключиш, са завладяващи. Така, че дори и да е два през нощта, пътят да е станал на кал до колене, това не изглежда проблем, защото знаеш, че тук всичко е наред и не се учудваш, че шофьорът си подсвирква, докато маневрира сложно и почти на магия успява да преодолее всичко, без да затъне ни веднъж. Слънцето може и да беше срамежливо и да се показа, зад огромния облак приличащ на планина чак след 2 часа от изгрева си,  но това не беше  важно. Водата беше топла, чашите пълни, а бутилките скоро изпразнени. Всяка година мястото става все по-пълно с нови хора, който са го открили…а аз ставам все по-голям егоист и искам да остане неоткрито от още други.

- леконравността на лятото поднесе и кулинарни изненади, водещи до вкусването на за първи път от много време на нещо следако-кисело-солено, с пълна лъжица страст.

- For first time in a history, не заваляха мъже а се състоя жадуваната, бленуваната и отдавна чаканата Първа тридневна сватба в живота ми. Която си беше точно както ги описват в приказките: три дена яли, пили и се веселили. Айляк, безхаберие и нежелание (съчетано с невъзможност) да бъдеш нормален. Градиране на пороците до степен константа…Йони и Елена, благодаря за смелостта и лудостта да го направите…КМ, Йони и Льонка are the best!

Лудостта на тридневните гуляи откриват скрития Чък Норис във всеки един от нас, така и аз реших, че май мога да се пробвам да подкарам 200 килограмова Yamaha…Благодаря на лудостта на собственикът му, да ми даде тази възможност…и така за първи път карах мотор (да сме точни направих едно не голямо кръгче, суркайки крака отстрани, за да държа мотора изправен, и обърквайки газта със спирачката, което доведе, до падане на мотора и мен…и двамата сме добре:) все пак си се брои за каране). Чувството е страхотно и да си кажа нямах никаква идея как точно се случи, но усещането да сбъднеш една своя мечта си е много яко…Адриналинът от това да си на мотор, залезът да се случва, вятърът да те милва ме караха да се опиянявам от мигът.

Сбъдването на нещата, който мечтаеш да се случат не спряха с вълнуващото моторокаране, последвано от приятно моторовозене из КМ и малко офроад из близки коларски пътища.  Небето винаги ме е вълнувало с планетите си, звездите, цветовете, необятността и неразбираемостта си. За това исках да го видя през телескоп, нещо което до сега не ми се беше случвало. Благодарение на Спасчо видях кратерите на Луната, която в целия си блясък се беше издула до пълнолуние.

Чудесни още неща видях и преживях на КМ, но каквото е било там, там и си остава. А Вени и Ники, подкрепяни изцяло от кошмарен дъжд и градушка, пренесоха целия айляк от КМ в Пловдив, което направи една предрешена вечер, клоняща към банята, здравия сън и неконсумирането на алкохол, да си смени премяната. В смях и закачки отново забравихме къде сме, дрехите останаха снощните, а приятността на това да си с толкова чаровни хора те усмихва и то много. За протокола: Вени е the master of сандвичите. Идея си нямате колко са вкусни.

Както се вижда лятото ме е обхванало изцяло. Бризът е в умът ми, който все иска да айлякува…случките си се случват… дрехите са все по-малко, по-леки…а питиетата студени и в неограничен брой.

ихууу