RSS
 

Archive for July 21st, 2011

x2

21 Jul

Учудващо за самата мен излязох два пъти след български филм с весело чувство и удовлетворение, не с патриотична гордост, а с едно усмихване, което се дължеше на радостта, че то е живо, че умее да се шегува и да изглежда освободено от клишетата на драматизма и претенциозните послания.

Самоиронията на „Мисия Лондон” не ми подейства добре, зад иначе уж вселия сюжет се четеше неудовлетворението, че си от една ориенталска сбъркана държава. Не ми беше забавно. Не казвам, че не е част от нас, но това не е всичко. Пародийността на филма беше това, което ми остана като акцент, макар в него да имаше и много добри неща- камера, повечето актьорска игра…сценарият на места.

Абсолютно целенасочено избягах и от новото българско кино със социални послания или опити за „справяне” с „противоречивото” ни минало. Не, благодаря. Достатъчно са бакиите на настоящето, за да се ровя в миналото. Приветствам новите прочети на социализма и опитът да се разбере това време, но все още съм скептична до колко ние и българското кино могат са се справят интелектуално и трезво с тази задача. Може да греша. Все някога ще видя излезлите в последно време филми, но за момента имам нужда от свежи, летни и забавни неща. Това получих от „Love.net” и „Лора от сутрин до вечер.” И двата много сполучливи в избягването от затворения комплекс на българщината и поставящи действието извън национални рамки без претенции за решаване на глобални проблеми. Пресъздаването на сега, без размахване на пръст и с егзистенциалната наслада от модерните пороци и противоречие, това е което ми хареса. И в двата филма визията е много добра. Особено в Лора, където липсата на истинско градиращо действие се компенсира с динамика и смесицата на  визуални средства (видео, фотография, анимация…). Не ми липсва нищо в този филм, а най-вече не ми липсват претенциите. Забавен и истински, до степен да е и малко документален за един активен градски човек. Това не е филм, за „разбирачи,” а за разпускане. Консумирай в добро настроение!!! (Миленита е сладурана, а пу за мен пощальонът-златар)

Love.net ме спечели с диалозите и изключително приятното чувство за хумор, деликатно вмъквано къде ли не, както с паралелните сюжети и цялостната визия на филма. Това беше и първият български филм (след златните времена на бг.киното), който гледах и ми хареса. Да съм честна, не вярвах сама, че български филм може да ме остави толкова доволна. Не е велик, но е добър, което след поредица разочарования („Полет с Русинант”…грррр, „Бунтът на L”- по-го биваше) ми дава надежда, че нещата ще се раздвижат и ще се правят повече филми, за да разпознават себе си някъде там и разбира се, за да се забавляват хората,  но без да затъпяват. И така, колкото повече, толкова повече.

 
1 Comment

Posted in филми