RSS
 

Archive for October 18th, 2011

Топли парчета за студени дни

18 Oct

Октомврийската ми музикална колекция, която ме сгрява с някаква лятна слънчевост. Поне аз си намерих едно едночасово слънчево настроение, кой знае и някой друг може да се сгрее частично или изцяло.

Може да изтеглиш нещата от тук.

 
 

Букурещ през октомври

18 Oct

В последните няколко години видях много места, на които исках да отида като Финландия, Норвегия, Англия, Канада, Португалия, Чехия и т.н. и в един момент ми се появи желание за по-близки, но също така непознати дестинации. Чистото желание за пътуване, а не очакването да бъда изненадана бяха водещите. И така, една конференция в Букурещ се оказа добър повод да видя Румънската столица и да се върна в Румъния след далечната 1995. Да съм честна нямах големи очаквания, но ентусиазъм и желание, както си му е редът винаги имам що се отнася за пътуване. Малко неблагоразумно избрах нощен влак, но и да съм честна опциите да се стигне до Букурещ от Пловдив не са много…всички минават през София или Русе, с влак или рейс…като се изключат вариантите кола или самолет.

Международно гише „Рила” ме впечатлиха със своята настоятелност да запазят социалистическото отношение към клиента живо, както с бързината, любезността и желанието да ти съдействат. Естествено бяха достатъчно мили все пак да ми продадат билет, не че това не им е работата. Колкото и да е парадоксално, по принцип можеш да си купиш билет в спално купе за на отиване, но това е невъзможно за на връщане (дори и да си закупиш билета от Букурещ). Причината е , че спалните вагони са само във вагоните продължаващи за Украйна и Русия. Все пак, нещото за което съм благодарна на пловдивското бюро, е че все пак намериха начин да ми запазят спящо място и за на връщане. Така и не разбрах нищо от системата им, но поне като си тръгвах от бюрото вече бяха достатъчно мили.

Бях в Украинския вагон, където е старо, вехто, с опит да се запази някаква чистота.

Никой не говори английски („Не дуйо ханглийски” е отговорът, които получих на въпроса „Do you speak English?”). Билетите и паспортите ви се прибират, но после поне единият ви билет ви се връща…Малко е гестаповска работата и любезността е условно понятие. Поне аз на отиване бях с един македонец в спящите места, което не беше комфортно. На връщане бях с приятна млада украинка с нейното детенце. Странно за мен на връщане ме питаха дали говоря украински, казах че говоря руски. С руски може да се разберете, но гърленото им произношение е стряскащо и не много разбираемо, ако не си му свикнал.

И така рано сутринта Букурещ- последните наистина горещи циганско-летни дни. Организаторите успяха да уредят да се настаня толкова рано (около 7), което ми позволи да поспя и да имам цял ден за разглеждане. Най-близо ми беше „дворецът на Чаушеско” или днешния Парламент. Четох, че е втората по големина сграда в света, след Пентагона и че е построена на 80-90 процента. И никой няма да изненадам, ако кажа, че е огромна. Вървиш около нея два три километра и тя пак е там, оградите са си пак в перспектива. Около нея има други грандомански сгради, които добре се вписват в малоумността на постройката. За мен беше интересно, но и едновременно печално някак, с повей за едни времена, в които размахът на партията не си е поплювали и грандоманията и позата са доминирали. Все пак са създали интересна туристическа атракция- факт. Факт беше и огромната детска площадка в градинката пред „двореца.”  Въобще Пътищата и детските площадки са им хубави в Букурещ. Другото, което много ми хареса е тяхната централна детска градина- тройно поне по-голяма от пловдивската, с невероятен дух и много хора препичащи се и излегнали се по поляните. Много пейки, огромно езеро с лодки, зеленина и спокойни хора. Попаднах в градината по залез и беше много приятно да видя как цветовете на нощта се прокрадват по небето, а златистото на залязващото слънце се отразява във водата и се процежда през есенните цветове на дърветата.

Вече нощната ми разходка достигна до същинския център на града- със сградите на университета…. Тук намерих едни много приятни графити върху шкафовете на уличните търговци на книги. Графитите пресъздаваха по забавен начин динамиката на градския живот в Букурещ- самоиронично, закачливо и с намигване.

Преди да си тръгна също разполагах с още почти цял ден за обикаляне. Времето вече беше мрачно, начумерено, студено и валящо. Все пак се стоплях от компанията на една италианка, живееща в Истамбул и един от организаторите на конференцията- румънец, който пое ролята на наш гид. Независимо то студа и леката треска, която имах смело обикаляхме града, който има много лица- рушащи се красиви стари сгради (в някой от тях заселили се цигани) в самия център на града; реновирани същите сгради, които ти дават идея защо градът е бил наричан „Париж на Балканите.” Една интересна румънска архитектура, която се е вплела малко бутафорно в масовото комунистическо строителство, малки приятни църквите. За мое учудване Румънците са много религиозни…църквите им бяха не само пълни, но и с изключително поддържани стенописи, дърворезба и интериор. Като харектеристика на града не мога да не спомена и жиците, който са много, навсякъде, но скоро ще бъдат вкопани.

Като съвет- не подценявайте града, хората, заведенията, магазините, музеите и градините му. Мен ме завладя не с изключителността си, а с разнообразието и противоречивостта си. Чисто практично- за българи не е скъп град. Цените са леко по-високи от тези в България. Едно от местата, които се радвах, че посетих е Музеят на румънския селянин (да не се бърка с Музея на селото), който се помещава в сградата на бившия музей на комунизма. В подземието му се пази малка част от експозията на стария музей, в която преобладава акцентът върху Ленин. Останалата част се опитва да е по-интерактивна, което на места е доста успешно постигната, но не и навсякъде. Например има внесена на втория етаж цяла дървена къща. Покривът е на половина открит и можеш от една стълба да видиш помещение от дома, което по принцип е скрито.

В заключение: искам още от Букурещ и смятам пак да отида там, за да се порадвам на противоречивата му същност.

П.С. снимки скоро :)

 

Певтохори

18 Oct
 
No Comments

Posted in общи

 

Август

18 Oct
 
No Comments

Posted in общи