RSS
 

Archive for July, 2012

За July Morning на Карадере

04 Jul

Като отиваш към слънцето, нормално е да има слънчогледи, и то много, цъфнали и  надничащи един през друг към теб. Такава делигация по посрещането на пристигащите на Карадере за посрещане на Джулайя имаше тази година. Огромни полета от вече големи и разтворили се слънчогледи блеснаха в своето жълто, още щом излязохме на черния път след Бяла. Красота и романтика, да караш в коловоз между две слънчогледови полета. Но стига за тях. Карадере не беше толкова красиво, както бих искала. Не, че нещо му е станало, само хората му бяха в повече…поне с 10 пъти повече. Огромни палаткови лагери както на плажа, така и в гората…мъка, Слънчев бряг на катунения туризъм. За такова пренаселено място все пак намерихме къде да си разпънем 4 палатки за 8 човека, и колкото и да не харесах мястото, с времето като си го обживяхме и като ме завладя духът на Карадере, вече всичко беше наред, а проблемите бяха нещо, което не би трябвало да те тормози тук. Тази година взех мъдрото решение да не будувам за да стигна до изгрева на слънцето, а да си се наспя и да стана рано…след цяла нощ път, не ми се искаше още един ден да бъда като зомби. Тази стратегия се оказа учудващо добра, но не толкова купонджйска. Наистина към 5 Динтчето ни разбуди и бавно и полека 2 човека, 2 жени, едно шалте, два апарата и бутилка вода (срамота, ей) се отправиха към плажа. 2-те жени се изкъпаха преди да изгрее слънцето в златно плоско море, без нито една трепнеша вълничка. Мъжете си гледаха, а бутилката никой и не я пипаше (ами пълна е с вода, какво очаквате!), апаратите си псуваха тихо, че ще има да се бъхтят с по двеста кадъра, на един и същ обект, почти без промяна на ъгъл. „Хора, какво да ги правиш”- си мрънкаха те.

И Райчо дойде с целия си блясък, червенина, златистост. Пофръцка се малко във и над водата, докато изплува на небето окончателно и заслепи всички с взрив от светлина.Какво друго му остава на човек, след такъв спектакъл и подранила сутрешна баяна, освен да си легне пак. Следваха още почти два дена смях, закачки, кулинарни извращения (ей, рибката на шиш беше разкошна…) и коктейлчета от мента с цял лимон в шишето. Дори волейболче успяхме да спретнем. Поради този факт, все още ръцете ми са сини, като пребита жертва на домашно насилия, но кефът от играта си заслужаваше. Дори и лебеди видяхме, а делфините не знам до кога ще ми се крият.

И естествено тръгването винаги има болезнеността на излизането от хубавите сънища и връщането в реалността…до следващото блажено, безгрижно сънуване…