RSS
 

Първият ми фестивал

06 Jul

Loop Elevation Festival Разлог, 2011

Колкото и да беше несигурно всичко свързано с посещението ми на първото (може да се окаже и единствено) издание на фестивала Loop Elevation все пак се случи (не така, както повечето присъстващи очакваха).

Всичко започна с едно ранно ставане и пътуване с прозявки. Трябваше да се стигне до Банско, да се настаним, да починем (евентуално), да намерим начин да се придвижим до Разлог и да си вземем билетите. Да, тръгнахме трима за фестивал, но все още без да имаме билети, а около тяхното получаване нещата бяха обвити малко в мъгла и доста телефонни разговори.

От опит знам, че най-лошото в подобни случаи са нервите и за това реших да съм спокойна, независимо какво се случва. Хотелчето ни се оказа по-далеч от колкото предполагах, на самия край на Банско, което си имаше и предимства (и да си кажа, макар да настоявах да сме на палатки…въобще не беше лоша идея да имаш удобно легло, топла вода и приятна атмосфера).

Както беше тръгнало от самото начало с вземането на решение да ли да се ходи на фестивла, многото уговорки как, с кого, за колко дена и т.н., така в несигурност и с колкото се може по малко напрежение си продължи всичко. Радвах се на идеята за безплатни маршрутки от Банско до фестивала, които тръгваха на много места и ключови хотели, но нещата не бяха такива, каквито трябваше да бъдат. Маршрутките или не минаваха, или прелитаха покрай нас…Трябваше да хванем предпоследната такава, но така и не се появи. Последната и нея я изпуснахме, защото прелетя и в крайна сметка по някаква магия от един хотел ни извикаха някаква маршрутка с 4 празни места, точно колкото ни бяха необходими.

Фестивалът…хора, жега, планини и музика. Билетите ни бяха все още на „около 30 километра от Разлог” и макар част от приятелите ни да бяха вече вътре, подгряващи или разхлаждащи с облаци…ние все още не можеше официално да стартираме фестивала. След почивка и разхлаждане с бири, дойде и нашият час. Влизането не беше кошмарно, имаше добра организация, а и потока от хора  се разпределяше добре. Получихме си гривните и попаднахме на огромния фестивален терен с множество барове, фен магазини, рекламни павилиончета, шарени хора и Музика…Еуфорията, слънцето, вятъра, хората и случващото се наоколо правят спомените ми смесени и малко размити, но усещането за едно ведро и изпълнено с усмивки и танци настроение се е запечатало дълбоко плюс няколко акцента: Stereo MC’s, Morcheeba, Parov Stelar и електронна музика.

Stereo MC’s – да съм честна, бях забравила, че вече съм им била на концерт и колко магнетично-танцувални и безкрайно вдигащи са. Беквокалистките са фурии, а Rob Birch си е създаден да подлудява тълпите. В 5 часа и нататък, хората вече не бяха просто „подгряти”, а направо екзалтирани от ставащото. Искаше ми се да бяха по-назад в програмата, за да може този дух и енергия, който носят да можеше да се разнесе с още по- голям трясък.

Morcheeba – застъпиха след тези приятни хора и задачата им беше лесна- да поддържат духът…и те го направиха по своя мелодичен магичен начин, водени от кадифена визия и глас. Съчетано с игнорирането на Golden Circle-а или там както организаторите бяха нарекли мястото пред сцената, запазено за разни „специални хора.” Накратко от групата призоваха хората да прескочат загражденията, за да бъдат пред тях, а не далече от тях. В началото всички се колебаеха. После поканата беше повторена, но вече добавяйки, че организаторите също били съгласни с подобни действия. Проблемът беше английския. Охранителите, облечени в портокалови на цвят блузки, така и не разбраха какво става. Групата призова да им се преведе на „момчетата в оранжево,” но погледнато реално това също нямаше да има ефект. В крайна сметка, без размирици и с много сияещи от нарушаването на статуквото на богопомазания кръг хора, пространството беше запълнено, а тълпата още повече заобича Морчиба.  Съчувствам на хората седящи си спокойно в кръга, но фестивалът си е фестивал и мисля, че там всички трябва да са равни. Ето публикацията в лицето-книга на профила на групата „VIP sections at the front of concerts make no sense. It spoils the vibe for the fans and for the band. Ask any act, they will say the same. That’s why I got folks to jump the fence at the Elevation Festival in Bulgaria yesterday. I give the middle finger to organisers who charge extra for the so called “Golden Circle.”Въпросния „middle finger” беше размахан и по друг повод, който за мен развали много от емоциите ми и благоговейния захлас от музиката на Морчиба. Вокалистката Skye забеляза момиче показващо среден пръст и призова не само всички да насочат този знак към провинилата се, но и самата тя раздаде завиден брой средни пръстчета, показвайки предназначението и мястото на всяко едно от тях. Защо, бе моме,…трябваше да спреш до масовата екзекуция, без и ти да си цапаш пръстчетата.

Hurts, поради нужда от почивка храна и намирането на по-приятни занимания (разбирай скачане под звуците на електронна музика) си останаха извън фестивалните ми усещания. Parov Stelar, като чийто фен не бих се причислила, ми станаха доста симпатични, но вече все повече ме влечеше към силни бийтове, разноцветни лазери и вибриращи колони. Краткия ми сблъсък с хип-хоп сцената, където задаваха екзистенциалния въпрос „Готови ли сте да убиваме малки деца?” (бел.ред. WTF?!) ме отказа напълно и завърших с потапяне в електронните звуци. DJ Стивън е велик.

Парти рейсът (бел.ред. тук авторът има в предвид градския транспорt извозващ хората от фестивала между Банско и Разлог) внесе още настроение и спомени и беше причина да се запознаем със „софийските тарикати” (бел.ред. рядко свестни и приятни софиянчета, и въобще хора) и да прекараме около час и половина пред магазин за хранителни стоки в обмен на думи, храна и алкохол.

Вторият фествивален ден, както всички вече знаем нямаше. То и нашите билети си бяха само за първия (и единствен), но се бяхме навили да се пробваме да влезнем и за втория. Вместо това опознахме Разлог и той ме спечели с чистотата, подредеността си, зеленината и ПАРКА. Последният е наистина разкошен и скучаещите, изтрезняващите и незнаещи какво друго да правят фестивални деятели го направиха в една приятна младежка среда.

В заключение с радост бих пробвала и Elevation 2012.

p.s. За момчето, което си пада по момчета биволи нищо няма да кажа освен, че ми липсваше, но и че си поскача прилично седмица по-късно в Румъния.

Който иска още снимки ТУК

 

Tags: , , , , , , , , , ,

Leave a Reply