RSS
 

Инеада или Искате ли на плаж мили деца?!

28 Jul

Ъхъъ…така и се навих да отида до Турското черноморие (Karadeniz). Тръгнах с представата за необятни и пусти плажове, а се натресохме на курорт с цялата му прелест, пазари, мръсотия (повече от колкото можеш да си представиш) и независимо от това си тръгнахме с желанието за пак и с моментното усещане, че ни хареса… Трима Стрелци не е единственото обяснение, мястото е красиво по особен си начин, екзотично по друг и приятно по трети. В четвъртък се сформирахме малък боен отряд от трима доброволци да поемат изследователска мисия, включваща препичане по девствени плажове и разузнаване на İğneada (Инеада). В петък тръгнахме ударно…с бири в Конюшните на царя, забравяне на някой важни неща: моят паспорт и картата за магистралите в Турция (все пак се усетихме още в Пловдив) и по живо по здраво, заредени с кекс, гръцка мусака и „щастливо отгледани” домати потеглихме. Пътят не мина баш в смях и закачки заради нощното пътуване. От една страна ми се спеше много, а от друга исках да не оставям шофьорът да се справя сам. Положението стана доста необичайно в Турция. Колкото повече наближавахме Инеада и навлизахме в Странджа, толкова повече завоите, наклонът и странният ъгъл на пътя придаваха едно усещане за пълна неориентираност и каране едва ли не в нищото. Когато вече се разведиляваше, небето беше в червено, а музиката Massive attack (Teardrop) се изсипахме с облекчение в центъра на Инеада.

Морето беше там…но многото боклуци, спящите хора в коли или просто кой къде сварил ни смутиха и искрено отвратиха. С усещането, че нито минута не искаме да сме на такова място взехме да търсим края на селото, от където да поемем за пустите (както си мислихме плажове). Стигнахме до края на селото, където ни очакваше езеро, което се влива в морето, с лодки, щъркели, чапли, жаби- красиво по изгрев, ако  игнорираш отново  боклуците. В далечината  не се виждаше краят на пясъчната ивица, но път по който да мине кола нямаше. Решихме да пробваме през планината и да издирим път, който да слиза до крайбрежието. Вече минаваше 6 сутринта, батериите ни падаха осезаемо, но ние започнахме офроад пътешествие, следвайки табели водещи към някакви голю-голю….Интуитивно искахме това да означава плажове, но  ивицата не се показа и се озовавахме на черни пътища с големи дупки или просто пресечени от голяма река. Изтощени от издирване на път водещ до морето, взехме единственото разумно решение- да починем. Извадихме спалните чували и шалтетата и се изтегнахме на една полянка, сред почти лунен пейзаж. Аз бях събудена от останалите двама члена на екипажа, който пък на свой ред били притеснени от прииждащото голямо стадо от крави с тракащи хлопки. Не ми се ставаше защото много ми се спеше, но все пак се налагаше… беше едва осем. Взехме решение да не обикаляме сляпо из планината, а да се върнем до селото, да оставим колата на края му и да плажуваме на доста по-чистите плажове извън него. Искахме да видим и да ли има къде да опънем палатки там. Група от дървета в далечината изглеждаха удачни, но така и не ги проверихме преди свечеряване. Водата беше топла и изключително спокойна, но около 12 по обед, вече ни се искаше да избягаме от парещия пясък и слънцето. Отидохме към центъра, като по пътя попаднахме на големия седмичен пазар в събота. Богат, екзотичен и шумен. От плодове и зеленчуци, очила Гучи, дрехи и пиленца, до плазми. Отново се върнахме на централния площад, който беше вече много жив и изглеждаше някак по-чист. Паркчето преди плажа беше все така мръсно, а сенките на дърветата заети от различни по възраст и пол хора. Въоръжени с по една студена Efes и ние издебнахме една сянка и се шмугнахме там. Лениво наблюдавахме плажуващите- цветен колорит от дрехи и различна степен на религиозност и спазване на традициите. Плажното облекло на жените беше от къси панталонки и половинки бански, до шушлекови широки панталони, туника и шапка за косата.  Някой от мъжете се къпеха с тениски или потници. Много семейства (8-9 човека) също бяха заедно на плажа…под един чадър (с нормален размер). Втората ни бира беше съпроводена с току що изваден от фурната хляб и кокошка с малки пиленца бродещи около нас. После се поразходихме и видяхме доста интересни заведенийца около плажа. По пътя решихме да си разделим още един Efes, което последва още един и двата изконсумирани на сянка пред самия магазина, седейки на бордюра. Никой нищо не ни каза и не е имало странни погледи. Това ми хареса, независимо че поведението не ни беше много уместно за Турция никой не ни притесни. Единственият мъж измежду нас тримата прояви здрав разум и ни спря да вземем още една бира. Върнахме се на плажа, където бяхме зарязали чадъра и кърпите си и те си бяха непокътнати. В сенките на дърветата имаше разпънати палатки и микробучсета, които бяха на турски семейства устройващи си пикник през почивните дни…доста колоритна гледка. Случайно намерихме тръгващи си турци и заехме тяхното място под сянката с нашата палатка. Около нас се носеше миризма на скара и лека турска музика. Около палатката подскачаха значително количество жаби, а небето беше пълно със звезди.

Вторият и последен ден започна с бира и вълни. По обед събрахме багажа, накупихме си хубав турски хляб и гевречета. Пийнахме турски чай и кафе в едно много приятно семейно кафе-ресторант, където домакинята дори ни почерпи курабийки.

Така с неясно за мен доволство си тръгнахме от Инеада и нейните плажове. Не знам защо но, бих се върнала пак, за да намеря вече наистина пустите и надявам се чисти плажове.

Още един разказ тук

и снимки тук

 

Tags: , , , ,

Leave a Reply

 

 
  1. Инеада – на плаж близо до Резово | Пътуване до...

    September 1, 2015 at 2:56 pm

    [...] п.с. ето и пътеписа на Ели. [...]