RSS
 

Северозападна България. Фестивалът на Козето мляко в Бела Речка (Goatmilk 21-24 май)

26 May

4-ри почивни дни, 3-ма човека, една кола, и 800 километра. Един фестивал, 2 пещери, много скали, прилично количество кози, дъжд и цветни хора. 3 концерта, много неизвестни села със забавни имена, пеперуди, кучета и много приятни впечатления от едно непознато кътче  на България. За пътната ни карта това беше квадратче номер 13 или Северозападна България, Врачански балкан, варианти много.

Пътят за мен започна от Казанлък, където се срещнах с другите двама желаещи да отидем до фестивала на козето мляко в Горна Бела Речка…На въпроса „Къде е това?” отговарях до „Вършец, някъде около Враца.” След преминаване през Златица, Пирдоп и Враца се отправихме по забравени пътища, за да стигнем и Бела речка. На входа за селото ни посрещна сърна. Голяма и не много внимателна. Изскочи в опасна близост пред колата и с няколко скока пресече пътя ни. От толкова близко не бях виждала сърна. Движенията и бяха много нежни. Красиво животно, което зарадва всички нас и даде малко митичен старт на престоя ни в Бела речка.

Обикаляхме Бела речка дълго за подходящо място за къмпинг. Все пак намерихме след края на селото, до една изоставена къща, равна, закътана поляна (макар и да беше близко до пътя). Така бяхме хем далеч от шума на фестивала, хем близо- на няколко минути пеш от бившето кметство приютило голяма част от случващите се неща. Те въобще не бяха малко: работилници по танци, инструменти, пеене; дегустация на различни извари местно производство, дискусии и дебати, концерти и още много неща. Имаше още един център събиращ посетителите на фестивала така наречения „Казана.” На голяма поляна до реката, в средата на селото се намираха няколко шатри и маси със столчета, където по обед и вечер се продаваше домашно направено ядене за 3 лева. Предполагам вкусна и разнообразна храна. Не опитахме какво предлагат, но изглеждаше добре и разнообразно. Около „Казана” се проведе и дегустацията на кафяво норвежко сирена и зелено българско. Зеленото сирене се произвежда в с. Черни вид, Тетевенско. Кметът на селото се занимава с популяризирането на продукта и е интелигентен жив човек, с който е много приятно да се поговори. Кафявото сирене беше от малко норвежко село, в което, по описанието дадено от организаторите, живеели 100 човека и 500 кози.

Фестивалът ни привлече в Горна Бела Речка, но искахме да обиколим и околността на много красивия Врачански Балкан. Аз лично исках да се изкъпя в минералната баня на Вършец, която се оказа затворена. Независимо от това градът се оказа много зелен, подържан и доста морски като вид. Многото табели на хотели, ме карат да мисля, че градът е доста посещаван (надявам се, защото е наистина красив и носи атмосфера на минали традиции). Таня и Евгений, двама интелектуалци на около 60 години от София, с които се запознах на фестивала, ми разправиха какво били чели за Вършец. Той бил популярен балнеологичен център през 30-те години. Вили имали софийски аристократи и богаташи. Популярно било и казиното. Според тях градът притежавал интересни образци на красива българска архитектура от 30-те и 40-те години на 20-ти век.

В добавка малко филми от телевизиите

Репортаж на TV7  за Фестивала

Репортажът на Канал 1 за Денят започва

Немски филм за 5-то издание на фестивала

 

Канада, Ванкувър 04 – 09 Май

15 May

Много, много нямах време да мисля и осъзнавам къде отивам. Знаех, че трябва да е хубаво и зелено. Времето не се различаваше драстично от българското по това време и единственото, което ми беше „в тежест” бяха към 10-те часа часова разлика. Реших да спя максимално в самолета, което се оказа добра стратегия, но малко трудно постижима, когато не всички люкове на самолета са със затворени капачета. Светлината пречи да се спи, но една бира и малка бутилчица вино помагат. Холандските аеролинии се оказаха много добри с веселия си и любезен персонал, с хубавата храна и най-вече ме впечатлиха с това, че раздаваха стоплени кърпички преди ядене. Минаваха с тях и ги подаваха с една подобна на пинсета щипка. Като цяло отиването и връщането ми минаха с 5 полета, 5 двойки до мен (с много чаровни двойки на 50 години с майчинско отношение от страна на жените в тях към мен). На отиване София-Амстердам-Ванкувър. Връщането Ванкувър-Амстердам-Париж-София. На връщане по едно време времето и пространството ми се струваха малко размити. Поради смяната на часовите зони, датите, разположението на земното кълбо конструктивността на времето някак лъсва доста.

И в двата случая минахме над Гренландия и заледени морета и океани, което беше най-впечатляващото за мен. Първите ми гледки от Ванкувър бяха огромни дървета „паркирани” в реката. Предполагам, че ги транспортираха така, но може и да е някакъв странен начин за съхранение. За подобно нещо бях чела само в книгите за индианци, как траперите режели дървета и ги транспортирали по реките, ама сега да го видиш от въздуха си е доста интересно.

Ванкувър само по себе си се вмества в няколко думи: зелен, етнически шарен, социално крайно диверсифициран. Градът ме посрещна с голям лайнер към Северния полюс, главна улица пълна с бедняци, бездомница, наркомани, и проститутки. По-късно рабрах, че не са опасни, но когато това е едно от първите неща, които видиш в града, вече модерните сгради, небостъргачите и парковете не ти се струват толкова кул, когато други хора мизерстват. Любими ми станаха крайбрежната част на Ванкувър, паркът , и китайския квартал.

Предполагам, че ще отделя повече за всяко от тях, но за сега поствам само някой общи впечатления.

 

На детски празник в Мандрица

26 Apr


Детство, творчество и красота! Това кипеше, цареше, струеше и се състоеше на 24 ти април- Великден в Мандрица.

Независимо от желанието си да почета това събитие, поради хората замесени в него, не ми се искаше да видя Мандрица пълна с хора. Миризмата на скара и развалянето на автентичния мистичен и самотен дух на селото ме плашеше малко. Все пак стигнах с малко закъснение след започването на празника. Двата загубени часа от началото ми се струваха много пропуснато време, но това се оказа един неспираш празник от изненади, динамика, усмивки и цветове.  Настроението, което носи детството, игрите и безгрижието под лъчите на топлите пролетни дни е нещото, което правеше всички доста по- склонни към щуротии от обикновено. Децата се забавляваха, но на ред с тях и възрастните се потопиха в магията на измислените светове.   Чувството, че искаш да си дете поне за малко беше силно навсякъде. Чудесен празник и веселие за всеки. Получих първите си уроците по тарамбука. Започнах с малко барабанче направено от метални кутии от боя и после по милост на Учителя „посвирих” и на големия тъпаноподобен инструмент (така и не попитах как се казва).  Участвах в правенето и на хвърчило, и после бягах по поляна, за да хващам ветрове, които да го понесат във вихрен танц.  Успехът беше условен, но забавата безусловна. Едно от най-магическите преживявания беше представлението на цирк „Комбо.” Не бях подготвена за това което видях. Цирк не е думата за тяхното представление. Това е малка магия, която е замесена от клоонади, акробатика, жонглиране, театър и какво ли още не. Изумителни, позитивни и много талантливи млади хора, на които искрено се възхищавам за смелостта, упоритостта, таланта и любовта, с която правят своето изкуство. Публиката беше толкова усмихната, прехласната и влюбена в тях.Надявам се посланията на представлението да не са останали неразбрани, защото те бяха свързани със загубата на хармонията със заобикалящия свят. И ако на края на представлението тя беше възвърната, то в реалният живот малко хора дори разбират същността на проблема.

Вечерта завърши в/пред кварталната кръчма и с въртене на огньове. За кръчмата и хората трябва да се пише повече, но спомените и мислите ми са противоречиви. Мисля, че толкова много младежи, вероятно с леко необичаен вид и държание. бяха атракция, привикваща хора дори и то околните села. Аз се сдобих с двама почитатели с различни разкази и тактики. Единият любезен господин ме посвети, че кладенецът пред кръчмата, от които е останала една руина, е дълбок 17 метра. Другият искаше да „бута теле.” Знания и мъжка сила…какво друго и трябва на една жена, за да е впечатлена. Шегувам се. Все пак единият ми събеседник се оказа интересен образ с хвъркати истории или с богат живот. Както се казваше някъде: „Истината е някъде там.” Та той имаше 6 деца от 6 брака. Последният с рускиня, която сега живееше със сина му в Русия. По негови думи,  имаше недвижима собственост в Пловдив, Приморско, Смолян, Русия (къща за сина си), Свирачи, Щатите (къща за друго негово дете) и знам ли къде още. Той има богата биография, която преминаваше от контрабанда с оръжие, строителство, животновъдство, и моряшки живот. Където и да е истината, местните хората ни харесаха като някакви специални и странни екзепляри, каквито честно казано и те са за мен.

Та така. за един ден се сблъсках с два свята: на детството и на живота на човек в „забравено от бога селце.” Единият позабравен (детството), а другият непознат и далечен- изискващ суров дух, но имащ и някаква романтика.

 

доктор ох боли

20 Mar

Хубаво нещо е глобализацията. Дава колорит и цвят в доста сфери, в които иначе нещата хич не са цветни и колоритни.  Чуждоземен лекър не е мит в България. Да живеее българската образователна система и братска дружба с Балканските страни, Близкоисточните и Азиатски такива. Родната ни медицина не само пръска кадри в близки и далечни страни, но запазва за себе си някой друг иностранец. Сестра ми и племеника попаднаха на един такъв в спешния кабинет.

Ето и кратко описание на прегледа на Габи при доктор арабин или грък, както сестра ми го причисли.

Докторът към сестра ми: „Той кашля ли?”

Сестра ми: „Не, не кашля.”

Докторът: Сигурна ли си? Към Габи: „Седни!” Габи се изляга на кушетката, а той „Не, не лягай!” После го пита: „Ти сърце имаш ли?” Габи се замисля и отговаря: „Ами, не?” Докторът продължава с въпросите: „А гаже имаш ли?” Габи не разбира акцента му и озадачен пита: „Моля?” Докторът: „Гаже, гаже имаш ли?” Габи го разбира и смутено отговаря: „Не, нямам.” Докторът заключва: „Ей за това, защото нямаш, се разболяваш!”

Дано повече такива свежари да има. Иначе прегледът си е бил добър.

 

малка маслинка

20 Mar

Храната е нещо, за което мога да говоря много защото я обожавам-  вкусът, експлозията от усещане и невероятното блаженство което дава…

Не се сещам за никаква по-добра визуализация на блаженство от вкусна храна, от представянето на усещането, което поражда съчетаването на сирене и ягода (за да се докоснеш до неочаквани вкусови фантазии трябва да си смел) в Рататуй /Ratatouille (няма нужда да казвам, че филмът си заслужава)

YouTube Preview Image

Но никога не се бях замисляла за един съвсем друг ефект, който храната може да има. Вчера една половинка от маслина с бадем, преди това постояла малко в мартини, ми завъртя главата. След като се насладих сладострастно на невероятното блаженство, което ми докара тя, споделих с другия, който се наслаждаваше на втората половинка от маслината: „Много е интересни какво въздействие може да има храната.” Отговорът ме шашна, защото беше невероятно в десетката: „Да, може да те възбуди до крайна степен.” Беше си опияняваш оргазъм (не разтърсващ и шумен, а дълбоко интимен и почти не забележим), който дойде с една малка хапка и беше свързан с ликуване на сетивата. Едно потапяна във всеки от играещите си вкусове. Секунди на блаженство породени от една малка маслинка. Колко малко може да направи човек да се чувства щастлив.

 

фа-фа-ра

14 Mar

след ZAZ, на която попаднах заради един пост в лицето книга нещо ме прехвана по чуждоезична музика. Не че английският, на който е повечето от музиката ми,  не е чужда език, ама вече така съм му свикнала, че не ми прави впечатление.

Сега пък чух Bebe и пак се запалих…Общото на двете Zaz и Bebe е големият положителен заряд, които носят.

YouTube Preview Image
 
 

анимацийки

13 Mar

Две  анимацийки от прЕатните

http://www.dailymotion.com/video/x7aprp http://www.dailymotion.com/video/x9t0ay
 
 

Tété

28 Feb

Едно приятно французче, което ми грабна ухото. Ето ти три неща и кой знае, може той да е и твоят човек. Клипчетата му също са закачливи и приятнички.

Enjoy

YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image
 
 

Otros Aires

18 Feb

Приятно смесване на аржентинско танго, електро, шипка хумор и безхаберие.

YouTube Preview Image
 
 

ПИПАА

07 Feb

Не мога и този път да пропусна среднощните приказки на две сови. А и се прекланям пред гения на бат Здраво.

[28.1.2011 г. 23:29:26] Е: умереният реалистичен негативизъм е ключът към спокоен и дълъг живот

[28.1.2011 г. 23:30:08] Д: те умерените неща по принцип :)

[28.1.2011 г. 23:32:26] Е: ама са скучни :( и водят до затъпяване

[28.1.2011 г. 23:33:11] Д: умереното биропиене води до шкембе, тъпо

[28.1.2011 г. 23:34:35] Е: неумереното биропиене води до шкембе…умереното води до здрави нокти, блестяща коса и нежна кожа :)

[28.1.2011 г. 23:35:28] Д: 1 бира н ден не е умерено

[28.1.2011 г. 23:35:46] Д: а е здравословно, умереното води до шкембе

[28.1.2011 г. 23:36:27] Е: вече в мярката си минаваме мерките..на всеки аршинът, дет’ се вика е различен

[28.1.2011 г. 23:37:26] Д: аз съм казвал “който няма мярка да пие от чаша или от бутилка”

[28.1.2011 г. 23:38:13] Е: ха-ха..хем стилно, хем с мярка

[28.1.2011 г. 23:38:33] Е: ох, с тези лозунги ставаш за държавен глава

[28.1.2011 г. 23:38:51] Д: не мога да се вредя от глупаци :)

[28.1.2011 г. 23:40:33] Е: жалко, държавата ще загуби ценни цитати и лозунги по държавните учредения

[28.1.2011 г. 23:41:13] Д: да, определено няма да бъда медийна звезда

[28.1.2011 г. 23:44:12] Е: бат Тошо, бат Здраво…като име има хляб в тази работа

[28.1.2011 г. 23:45:48] Д: даже Кольо Гилънът ще си промени текста

[28.1.2011 г. 23:46:01] Д: ще пием здраво до зори

[28.1.2011 г. 23:46:05] Д: на

[28.1.2011 г. 23:46:20] Д: ще пием със Здраво до зори

[28.1.2011 г. 23:46:32] Д: а здравният ни министър ще пее

[28.1.2011 г. 23:46:46] Д: ще пием за здраве до зори :)

[28.1.2011 г. 23:51:45] Е: хахаха

[28.1.2011 г. 23:52:00] Е: ех, какви времена ни чакат.

[28.1.2011 г. 23:52:18] Е: идват избори, време е да действаш

[28.1.2011 г. 23:52:58] Д: ПИПАА

[28.1.2011 г. 23:53:45] Д: партия на известните пияници и анонимните алкохолици

[28.1.2011 г. 23:54:17] Д: “да съживим икономиката с пиене от магазина”

[28.1.2011 г. 23:55:19] Е: е, не…да стимулираме домашната ракия и да я продаваме на европейските и световни пазари като уникален алкохолен деликатес и цяр за всички психически и физически болежки!

[28.1.2011 г. 23:56:02] Д: строг контрол по винзаводите, никакви боклуци

[28.1.2011 г. 23:56:44] Д: всеки човек с махмурлук от некачествено пиене ще съди производителя безплатно

[28.1.2011 г. 23:57:42] Д: за нула време ще станем най – качествените производители и най-големите износители на алкохол, ще изкупуваме суровини от чужбина чак

[28.1.2011 г. 23:58:19] Д: за цигарите пак така, Филип Морис пасти да ядат

[28.1.2011 г. 23:58:23] Е: е, не никакви суровини от чужбина…само стимулиране на местното производство

[28.1.2011 г. 23:59:14] Д: да бе, ама сме малки, няма площ, може да работим със матриали на клиента, пращат суровина, връщаме им ракия

[28.1.2011 г. 23:59:49] Е: е, сега няма да заливаш пазара, че ще ти паднат цените

[00:00:08] Е: ще е елитно питие от масов характер :)

[00:00:09] Д: пазарът е голям

[00:00:21] Е: да се бият за продукта тогава :)

[00:01:12] Д: няма, винзавод до винзавод, ще ги залеем

[00:02:49] Е: Китай на виназаводите

[00:04:18] Д: накрая ще останем само те и ние и няма да се конкурираме

[00:05:27] Е: те ще правят всичко останало ние ще си правим нашите си неща

[00:05:46] Е: все пак техника, електроника, дрехи, секс робини трябва да има

[00:05:53] Е: не можем огреем навсякъде

[00:06:11] Д: т’ва имах предвид

[00:07:58] Е: значи ясно е, ще се пиша и аз активист на ПИПАА

[00:09:07] Д: те всички ще се пишат, тия дето не искат да ги знаят ще са АА

[00:09:26] Е: хаха

[00:09:55] Е: АА какво е, о, вожде БЗ

[00:10:13] Д: анонимни алкохолици

[00:10:41] Д: ИП ще са ръководните органи, новите лица, рекламните лица

[00:11:37] Е: хаха, сега вече схванах от къде да дешифрирам абревиатурите

[00:11:55] Д: партия на ИП и АА

[[00:13:15] Д: най-важното е, ако искаш да се издигаш губиш своята анонимност

[00:13:53] Д: аман от партии, дето не знаеш за кого работят

[00:14:27] Д: анонимни остават привържениците, пият и подкрепят

[00:15:40] Е: ами, може да се намерят някой пионки за пред хората…ама така няма как да се стигне до култ към личността на БЗ

[00:16:40] Д: Аз не държа да има култ към личността, но е време за нова политика, стига с тия скрити играчи, светло пиво, светла икономика, светло бъдеще

[00:17:55] Е: “светло пиво, светла икономика, светло бъдеще” само заради този слоган си заслужаваш един култ

[00:18:08] Д: (rofl)

[00:19:06] Е: а и като махаш от балкона на възстановената сграда на мавзолея, ще сръгвам трите си деца и с радост ще заявявам, че мама познава този чичко.

[00:19:30] Д: а така

[00:20:29] Д: и ще им казваш: “ако не беше той, сега щяхте да ходите гладни и жадни”

[00:21:57] Е: те ще бъдат на възраст все още да им пука само да не са гладни…мама и тати ще им се радват с леко зачервени носове и бляскав поглед.

[00:22:37] Д: е, нали за т’ва имаме развита икономика, да има пари и за децата, безалкохолни разни

[00:23:49] Е: хаха..каква безалкохолна бира ще искаш, мами, с черешка или с лимон че?

[00:24:02] Д: примерно

[00:24:25] Д: половин бира 250 мл

[00:27:41] Е: за децата ли?

[00:28:07] Е: и такситата трябва да станат много евтини, никой да не се изкушава да кара пил

[00:29:07] Д: да, такситата не, но ще има денонощен градски транспорт, нали съживяваме икономиката, такситата отново ще бъдат един вид лукс

[00:29:40] Д: трябва да олекне малко движението и това е пътят, хората да пият и на автобуса

[00:33:59] Е: а нещата с контрола как ги виждаш?

[00:34:26] Е: не за билетите в градския транспорт, а за многото нетрезвени ора понякога мязащи на животни, пълен зоопарк

[00:34:32] Д: щастливи хора, малко проблеми

[00:35:13] Д: те проблемите са, че хората са нещастни и озлобени и кат се напият стават безсмъртни :)

[00:35:31] Д: ако са щастливи и пияни няма проблем

[00:41:44] Е: звучи ми утопично, но съм склонна да вярвам

[00:42:04] Д: то всичко е утопия, реалността е т’ва, дето е сега

[00:48:00] Е: хаха пуснах в речника утопия и ми излез “never-never”

[00:49:45] Д: двойно :)

[00:50:13] Е: нали двойното отрицание е положително…ся какво искат да кажат те?

[00:50:53] Д: не винаги явно (rofl)

[00:52:00] Е: само да ме объркват са го направили, това си е заговор срешу русата ми природа

[00:54:06] Д: хахахахахахахахахахаха