RSS
 

Posts Tagged ‘Вършец’

Северозападна България. Фестивалът на Козето мляко в Бела Речка (Goatmilk 21-24 май)

26 May

4-ри почивни дни, 3-ма човека, една кола, и 800 километра. Един фестивал, 2 пещери, много скали, прилично количество кози, дъжд и цветни хора. 3 концерта, много неизвестни села със забавни имена, пеперуди, кучета и много приятни впечатления от едно непознато кътче  на България. За пътната ни карта това беше квадратче номер 13 или Северозападна България, Врачански балкан, варианти много.

Пътят за мен започна от Казанлък, където се срещнах с другите двама желаещи да отидем до фестивала на козето мляко в Горна Бела Речка…На въпроса „Къде е това?” отговарях до „Вършец, някъде около Враца.” След преминаване през Златица, Пирдоп и Враца се отправихме по забравени пътища, за да стигнем и Бела речка. На входа за селото ни посрещна сърна. Голяма и не много внимателна. Изскочи в опасна близост пред колата и с няколко скока пресече пътя ни. От толкова близко не бях виждала сърна. Движенията и бяха много нежни. Красиво животно, което зарадва всички нас и даде малко митичен старт на престоя ни в Бела речка.

Обикаляхме Бела речка дълго за подходящо място за къмпинг. Все пак намерихме след края на селото, до една изоставена къща, равна, закътана поляна (макар и да беше близко до пътя). Така бяхме хем далеч от шума на фестивала, хем близо- на няколко минути пеш от бившето кметство приютило голяма част от случващите се неща. Те въобще не бяха малко: работилници по танци, инструменти, пеене; дегустация на различни извари местно производство, дискусии и дебати, концерти и още много неща. Имаше още един център събиращ посетителите на фестивала така наречения „Казана.” На голяма поляна до реката, в средата на селото се намираха няколко шатри и маси със столчета, където по обед и вечер се продаваше домашно направено ядене за 3 лева. Предполагам вкусна и разнообразна храна. Не опитахме какво предлагат, но изглеждаше добре и разнообразно. Около „Казана” се проведе и дегустацията на кафяво норвежко сирена и зелено българско. Зеленото сирене се произвежда в с. Черни вид, Тетевенско. Кметът на селото се занимава с популяризирането на продукта и е интелигентен жив човек, с който е много приятно да се поговори. Кафявото сирене беше от малко норвежко село, в което, по описанието дадено от организаторите, живеели 100 човека и 500 кози.

Фестивалът ни привлече в Горна Бела Речка, но искахме да обиколим и околността на много красивия Врачански Балкан. Аз лично исках да се изкъпя в минералната баня на Вършец, която се оказа затворена. Независимо от това градът се оказа много зелен, подържан и доста морски като вид. Многото табели на хотели, ме карат да мисля, че градът е доста посещаван (надявам се, защото е наистина красив и носи атмосфера на минали традиции). Таня и Евгений, двама интелектуалци на около 60 години от София, с които се запознах на фестивала, ми разправиха какво били чели за Вършец. Той бил популярен балнеологичен център през 30-те години. Вили имали софийски аристократи и богаташи. Популярно било и казиното. Според тях градът притежавал интересни образци на красива българска архитектура от 30-те и 40-те години на 20-ти век.

В добавка малко филми от телевизиите

Репортаж на TV7  за Фестивала

Репортажът на Канал 1 за Денят започва

Немски филм за 5-то издание на фестивала