RSS
 

Posts Tagged ‘Мандрица’

За 32, Коледа и Нова Година

02 Dec

Нещо нямам вдъхновение да пиша тук. Всичко си върви, спомени, приключения си се трупат, но някак си остават в сърцето и ума и не искат да си излизат от там.

С едно подобаващо закъснение го поствам това, но то носи заряда да рождения ми ден, за който Иван и Елена Политйонови бяха чудесни, любезни и търпеливи домакини; Коледата, която беше съчетание от семейно напрежение, семейна любов и уют; и новата година, която беше от типа “три дни яли, пили и се веселили” (и тя беше някак семейна с мириса на домашна храна, супи, банички и т.н., но и с любимата ми обща трапеза преди 12 и четенето на новогодишни късмет. Мандрица!).

Та какво събра всичко това в едно? Лунтик.

Едно епизодче на детски, руски анимационен филм за Лунтик и неговите приятели. Първо там като основен саунтрак върви една от най-любимите ми коледно-новогодишни песни, с която се персонифицирам, a именно “В лесу родилась ёлочка“. (Клипчето пресъздава какво се пее в песента “В гората се родила Еличка”, в обши линии се възхвалява красотата на Еличката, която е зелена винаги и колко радост донася тя в някой случаи. За да не отварям нова скоба другата ми любима песен е тази).  Филмчето е посветено на събирането за първи път на всички да празнуват празниците и как искат да си имат елха и се вълнуват около нейното украсяване. Чичко бръмбър намира в гората перфектната елха и макр всички да искат да я вземат в къщи Лунтик се опитва да я спаси, да не я отрежат. В крайна сметка успява, а и всички остават доволни. Та от една страна защитава своите желания, но по начин всички да са доволни, нещо което и аз опитвам да правя. Та така- семейния дух, добротата и наивитета ме върнаха към топлината и вълшебството от изминалия месец, от моят месец.

Ето го и симпатичният Лунтик и неговите приятели.

YouTube Preview Image
 

На детски празник в Мандрица

26 Apr


Детство, творчество и красота! Това кипеше, цареше, струеше и се състоеше на 24 ти април- Великден в Мандрица.

Независимо от желанието си да почета това събитие, поради хората замесени в него, не ми се искаше да видя Мандрица пълна с хора. Миризмата на скара и развалянето на автентичния мистичен и самотен дух на селото ме плашеше малко. Все пак стигнах с малко закъснение след започването на празника. Двата загубени часа от началото ми се струваха много пропуснато време, но това се оказа един неспираш празник от изненади, динамика, усмивки и цветове.  Настроението, което носи детството, игрите и безгрижието под лъчите на топлите пролетни дни е нещото, което правеше всички доста по- склонни към щуротии от обикновено. Децата се забавляваха, но на ред с тях и възрастните се потопиха в магията на измислените светове.   Чувството, че искаш да си дете поне за малко беше силно навсякъде. Чудесен празник и веселие за всеки. Получих първите си уроците по тарамбука. Започнах с малко барабанче направено от метални кутии от боя и после по милост на Учителя „посвирих” и на големия тъпаноподобен инструмент (така и не попитах как се казва).  Участвах в правенето и на хвърчило, и после бягах по поляна, за да хващам ветрове, които да го понесат във вихрен танц.  Успехът беше условен, но забавата безусловна. Едно от най-магическите преживявания беше представлението на цирк „Комбо.” Не бях подготвена за това което видях. Цирк не е думата за тяхното представление. Това е малка магия, която е замесена от клоонади, акробатика, жонглиране, театър и какво ли още не. Изумителни, позитивни и много талантливи млади хора, на които искрено се възхищавам за смелостта, упоритостта, таланта и любовта, с която правят своето изкуство. Публиката беше толкова усмихната, прехласната и влюбена в тях.Надявам се посланията на представлението да не са останали неразбрани, защото те бяха свързани със загубата на хармонията със заобикалящия свят. И ако на края на представлението тя беше възвърната, то в реалният живот малко хора дори разбират същността на проблема.

Вечерта завърши в/пред кварталната кръчма и с въртене на огньове. За кръчмата и хората трябва да се пише повече, но спомените и мислите ми са противоречиви. Мисля, че толкова много младежи, вероятно с леко необичаен вид и държание. бяха атракция, привикваща хора дори и то околните села. Аз се сдобих с двама почитатели с различни разкази и тактики. Единият любезен господин ме посвети, че кладенецът пред кръчмата, от които е останала една руина, е дълбок 17 метра. Другият искаше да „бута теле.” Знания и мъжка сила…какво друго и трябва на една жена, за да е впечатлена. Шегувам се. Все пак единият ми събеседник се оказа интересен образ с хвъркати истории или с богат живот. Както се казваше някъде: „Истината е някъде там.” Та той имаше 6 деца от 6 брака. Последният с рускиня, която сега живееше със сина му в Русия. По негови думи,  имаше недвижима собственост в Пловдив, Приморско, Смолян, Русия (къща за сина си), Свирачи, Щатите (къща за друго негово дете) и знам ли къде още. Той има богата биография, която преминаваше от контрабанда с оръжие, строителство, животновъдство, и моряшки живот. Където и да е истината, местните хората ни харесаха като някакви специални и странни екзепляри, каквито честно казано и те са за мен.

Та така. за един ден се сблъсках с два свята: на детството и на живота на човек в „забравено от бога селце.” Единият позабравен (детството), а другият непознат и далечен- изискващ суров дух, но имащ и някаква романтика.