RSS
 

Posts Tagged ‘море’

Високо ниво на промилите в кръвта, вещае Октомври

09 Oct

Лятото някак си неусетно мина, то не че и годината вече не се изнизва полека-лека,  ама някак започващите студове съвсем се опитват да ме отрезвят от летните ми емоции, от слънцето, от соленото море и постоянното желание да се прави нещо, да си с някого, да сте някъде.

Септември се измъкнах успешно от апатията на усещането за отминаващо лятото, като казах здравей и чао на най-любимото ми диво място в България, където морето и планината се срещат, времето спира, а лежерността на битието отмества всякакви тегоби. Тогава и започнах да трупам промили алкохол в кръвта, за да ме топлят през зимата. Освен това се посветих на трепетно чакане да видя делфини….и на формиране на мисъл форми, за да се случи…и точно когато вярата беше разколебана- те се появиха. Като бонус тракчета се появяваха приятни и весели нови хора, лебеди…малко отровно змийче, което въпреки фобията ми към всички змийски твари, не ме изкара от лятната ми летаргия. Наядох се на корем с прясно извадени от морето миди…празнувах шеметен рожден ден и въобще не оставях лятото да си отиде, въпреки лекият дъжд, който доведe след себе си и една приказна дъга.

karadere_2 karadere_3 h-DSCF6625 karadere h-DSCF6606 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WP_001864Алокохоли в кръвта продължих да трупам и извън пределите на милата ни родина. Съдбата ми на млад учен, ме отведе не къде да е, а на конференция в Париж, която се провеждаше не къде да е, а в Сорбоната (представяш ли си :) ). Тук се срещнах с мили приятели и намерих други…сред които и двойникът на Моби, а може и самият Моби да е бил. Опитах изключително вкусно тибетско кисело мляко, затворих френски бар…вървях пеша из Парижките улици (метрото затваря в 1.30), но съпровождана от приятна компания. Спах в хостел с изглед към Айфеловата кула.  Участвах в състезание за представяне на бели вина…дегустирах поне 8 различни бели, червени, пенливи, розе и т.н. вина. Пих вино и уиски от бутилката със световен научен елит, на брега на Сена, с изглед към катедралата Нотрадам до ранни зори (само аз си знам как не си изпуснах полета).

Media-44888-picЗа септември се справих успешно с борбата с настъпващата пост-лятна-апатия. Замислила съм да продължа и през октомври с пълна сила. Вече бях гид на Jazz фестивал, където музиката и организацията, задоволяването на малките капризи на музиканти и тръпката да си зад сцената, свършиха работа на алкохолното опиянение. Не ме разбирайте криво…не съм се въздържала, но някой емоции не е хубаво да се смесват по много. За Jazza, ще запомня отправеното ми неприлично предложение от един барабанист и намирането на един приятел в лицето на кубински пианист. А, и медийното ми участие като преводач на пресконференция.

Истинската промилова експлозия обаче се състоя на сватбата на Вили и Ико. Предишната вечер ергенското парти (радвам се, че аз и няколко други жени бяхме допуснати) беше малко в естетиката „детски рожден ден”. Но по един забавен, нахилен и малко завоалиран начин. За това пък, сватбата започна ударно. Две бързи ракийчета около 9 и нещо сутринта (Тначи, благодаря за любезната и весела компания). Следва вземане на булката от Кричим…Никакви клаксони по целия път до Пловдив!!! Добре, че Таня по някое време се включи, за да разведри атмосферата.  После направо и без много заобикалки, но с нежен съпровод на инструментална музика, младоженците си казаха по едно да, бяха поснимани много за спомен и дружно се отправихме към същинската- за гостите част, а именно- яденето и пиенето. Добре де, и песните, и танците, и веселието. По първата и последните две категории се раздадох аз…моите приятели също. Ице, благодаря ти, че сподели едно Underworld-че   с мен, въпреки неапроприатността на случая, но пък беше весело, да си поскачаш на собствената сватба :) . На мъжкото и женското пиле, с които се наложи да играя, искрено се извинявам, но традиции, порядки и прищевки, не могат да се борят лесно. Независимо абсурдността на ситуацията, на това да подскачаш с тава с тези създания, натруфени с палачинки и какво ли още не, това беше забавно, защото беше направено за приятели и беше извършено с други приятели. Усиленото трупане на промили, които да ме топлят за идващата зима, беше повече от преизпълнено. Мъглата в спомените не пречи на радостното усещане, че това беше прекрасен ден, а младите влюбени изумително хубави и щастливи. Наздраве!

h-DSC_6330

 

Инеада или Искате ли на плаж мили деца?!

28 Jul

Ъхъъ…така и се навих да отида до Турското черноморие (Karadeniz). Тръгнах с представата за необятни и пусти плажове, а се натресохме на курорт с цялата му прелест, пазари, мръсотия (повече от колкото можеш да си представиш) и независимо от това си тръгнахме с желанието за пак и с моментното усещане, че ни хареса… Трима Стрелци не е единственото обяснение, мястото е красиво по особен си начин, екзотично по друг и приятно по трети. В четвъртък се сформирахме малък боен отряд от трима доброволци да поемат изследователска мисия, включваща препичане по девствени плажове и разузнаване на İğneada (Инеада). В петък тръгнахме ударно…с бири в Конюшните на царя, забравяне на някой важни неща: моят паспорт и картата за магистралите в Турция (все пак се усетихме още в Пловдив) и по живо по здраво, заредени с кекс, гръцка мусака и „щастливо отгледани” домати потеглихме. Пътят не мина баш в смях и закачки заради нощното пътуване. От една страна ми се спеше много, а от друга исках да не оставям шофьорът да се справя сам. Положението стана доста необичайно в Турция. Колкото повече наближавахме Инеада и навлизахме в Странджа, толкова повече завоите, наклонът и странният ъгъл на пътя придаваха едно усещане за пълна неориентираност и каране едва ли не в нищото. Когато вече се разведиляваше, небето беше в червено, а музиката Massive attack (Teardrop) се изсипахме с облекчение в центъра на Инеада.

Морето беше там…но многото боклуци, спящите хора в коли или просто кой къде сварил ни смутиха и искрено отвратиха. С усещането, че нито минута не искаме да сме на такова място взехме да търсим края на селото, от където да поемем за пустите (както си мислихме плажове). Стигнахме до края на селото, където ни очакваше езеро, което се влива в морето, с лодки, щъркели, чапли, жаби- красиво по изгрев, ако  игнорираш отново  боклуците. В далечината  не се виждаше краят на пясъчната ивица, но път по който да мине кола нямаше. Решихме да пробваме през планината и да издирим път, който да слиза до крайбрежието. Вече минаваше 6 сутринта, батериите ни падаха осезаемо, но ние започнахме офроад пътешествие, следвайки табели водещи към някакви голю-голю….Интуитивно искахме това да означава плажове, но  ивицата не се показа и се озовавахме на черни пътища с големи дупки или просто пресечени от голяма река. Изтощени от издирване на път водещ до морето, взехме единственото разумно решение- да починем. Извадихме спалните чували и шалтетата и се изтегнахме на една полянка, сред почти лунен пейзаж. Аз бях събудена от останалите двама члена на екипажа, който пък на свой ред били притеснени от прииждащото голямо стадо от крави с тракащи хлопки. Не ми се ставаше защото много ми се спеше, но все пак се налагаше… беше едва осем. Взехме решение да не обикаляме сляпо из планината, а да се върнем до селото, да оставим колата на края му и да плажуваме на доста по-чистите плажове извън него. Искахме да видим и да ли има къде да опънем палатки там. Група от дървета в далечината изглеждаха удачни, но така и не ги проверихме преди свечеряване. Водата беше топла и изключително спокойна, но около 12 по обед, вече ни се искаше да избягаме от парещия пясък и слънцето. Отидохме към центъра, като по пътя попаднахме на големия седмичен пазар в събота. Богат, екзотичен и шумен. От плодове и зеленчуци, очила Гучи, дрехи и пиленца, до плазми. Отново се върнахме на централния площад, който беше вече много жив и изглеждаше някак по-чист. Паркчето преди плажа беше все така мръсно, а сенките на дърветата заети от различни по възраст и пол хора. Въоръжени с по една студена Efes и ние издебнахме една сянка и се шмугнахме там. Лениво наблюдавахме плажуващите- цветен колорит от дрехи и различна степен на религиозност и спазване на традициите. Плажното облекло на жените беше от къси панталонки и половинки бански, до шушлекови широки панталони, туника и шапка за косата.  Някой от мъжете се къпеха с тениски или потници. Много семейства (8-9 човека) също бяха заедно на плажа…под един чадър (с нормален размер). Втората ни бира беше съпроводена с току що изваден от фурната хляб и кокошка с малки пиленца бродещи около нас. После се поразходихме и видяхме доста интересни заведенийца около плажа. По пътя решихме да си разделим още един Efes, което последва още един и двата изконсумирани на сянка пред самия магазина, седейки на бордюра. Никой нищо не ни каза и не е имало странни погледи. Това ми хареса, независимо че поведението не ни беше много уместно за Турция никой не ни притесни. Единственият мъж измежду нас тримата прояви здрав разум и ни спря да вземем още една бира. Върнахме се на плажа, където бяхме зарязали чадъра и кърпите си и те си бяха непокътнати. В сенките на дърветата имаше разпънати палатки и микробучсета, които бяха на турски семейства устройващи си пикник през почивните дни…доста колоритна гледка. Случайно намерихме тръгващи си турци и заехме тяхното място под сянката с нашата палатка. Около нас се носеше миризма на скара и лека турска музика. Около палатката подскачаха значително количество жаби, а небето беше пълно със звезди.

Вторият и последен ден започна с бира и вълни. По обед събрахме багажа, накупихме си хубав турски хляб и гевречета. Пийнахме турски чай и кафе в едно много приятно семейно кафе-ресторант, където домакинята дори ни почерпи курабийки.

Така с неясно за мен доволство си тръгнахме от Инеада и нейните плажове. Не знам защо но, бих се върнала пак, за да намеря вече наистина пустите и надявам се чисти плажове.

Още един разказ тук

и снимки тук