RSS
 

Posts Tagged ‘сватба’

Високо ниво на промилите в кръвта, вещае Октомври

09 Oct

Лятото някак си неусетно мина, то не че и годината вече не се изнизва полека-лека,  ама някак започващите студове съвсем се опитват да ме отрезвят от летните ми емоции, от слънцето, от соленото море и постоянното желание да се прави нещо, да си с някого, да сте някъде.

Септември се измъкнах успешно от апатията на усещането за отминаващо лятото, като казах здравей и чао на най-любимото ми диво място в България, където морето и планината се срещат, времето спира, а лежерността на битието отмества всякакви тегоби. Тогава и започнах да трупам промили алкохол в кръвта, за да ме топлят през зимата. Освен това се посветих на трепетно чакане да видя делфини….и на формиране на мисъл форми, за да се случи…и точно когато вярата беше разколебана- те се появиха. Като бонус тракчета се появяваха приятни и весели нови хора, лебеди…малко отровно змийче, което въпреки фобията ми към всички змийски твари, не ме изкара от лятната ми летаргия. Наядох се на корем с прясно извадени от морето миди…празнувах шеметен рожден ден и въобще не оставях лятото да си отиде, въпреки лекият дъжд, който доведe след себе си и една приказна дъга.

karadere_2 karadere_3 h-DSCF6625 karadere h-DSCF6606 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WP_001864Алокохоли в кръвта продължих да трупам и извън пределите на милата ни родина. Съдбата ми на млад учен, ме отведе не къде да е, а на конференция в Париж, която се провеждаше не къде да е, а в Сорбоната (представяш ли си :) ). Тук се срещнах с мили приятели и намерих други…сред които и двойникът на Моби, а може и самият Моби да е бил. Опитах изключително вкусно тибетско кисело мляко, затворих френски бар…вървях пеша из Парижките улици (метрото затваря в 1.30), но съпровождана от приятна компания. Спах в хостел с изглед към Айфеловата кула.  Участвах в състезание за представяне на бели вина…дегустирах поне 8 различни бели, червени, пенливи, розе и т.н. вина. Пих вино и уиски от бутилката със световен научен елит, на брега на Сена, с изглед към катедралата Нотрадам до ранни зори (само аз си знам как не си изпуснах полета).

Media-44888-picЗа септември се справих успешно с борбата с настъпващата пост-лятна-апатия. Замислила съм да продължа и през октомври с пълна сила. Вече бях гид на Jazz фестивал, където музиката и организацията, задоволяването на малките капризи на музиканти и тръпката да си зад сцената, свършиха работа на алкохолното опиянение. Не ме разбирайте криво…не съм се въздържала, но някой емоции не е хубаво да се смесват по много. За Jazza, ще запомня отправеното ми неприлично предложение от един барабанист и намирането на един приятел в лицето на кубински пианист. А, и медийното ми участие като преводач на пресконференция.

Истинската промилова експлозия обаче се състоя на сватбата на Вили и Ико. Предишната вечер ергенското парти (радвам се, че аз и няколко други жени бяхме допуснати) беше малко в естетиката „детски рожден ден”. Но по един забавен, нахилен и малко завоалиран начин. За това пък, сватбата започна ударно. Две бързи ракийчета около 9 и нещо сутринта (Тначи, благодаря за любезната и весела компания). Следва вземане на булката от Кричим…Никакви клаксони по целия път до Пловдив!!! Добре, че Таня по някое време се включи, за да разведри атмосферата.  После направо и без много заобикалки, но с нежен съпровод на инструментална музика, младоженците си казаха по едно да, бяха поснимани много за спомен и дружно се отправихме към същинската- за гостите част, а именно- яденето и пиенето. Добре де, и песните, и танците, и веселието. По първата и последните две категории се раздадох аз…моите приятели също. Ице, благодаря ти, че сподели едно Underworld-че   с мен, въпреки неапроприатността на случая, но пък беше весело, да си поскачаш на собствената сватба :) . На мъжкото и женското пиле, с които се наложи да играя, искрено се извинявам, но традиции, порядки и прищевки, не могат да се борят лесно. Независимо абсурдността на ситуацията, на това да подскачаш с тава с тези създания, натруфени с палачинки и какво ли още не, това беше забавно, защото беше направено за приятели и беше извършено с други приятели. Усиленото трупане на промили, които да ме топлят за идващата зима, беше повече от преизпълнено. Мъглата в спомените не пречи на радостното усещане, че това беше прекрасен ден, а младите влюбени изумително хубави и щастливи. Наздраве!

h-DSC_6330

 

love is all around 11.06.2011

17 Jun

За една единствена дата можех да съм на две сватби (на много обичани от мен хора), един концерт и защо не и на един рожден ден…но не може да си навсякъде, колкото и да ти се иска. Наистина в такива моменти бих оценила лесно и безболезнено пътуване из пространството, за да не изпускам нищо, което смятам за ценно. Все пак, колкото и да не ти се иска, избори трябва да се правят.

Аз избрах да отида в Русе на една очертаваща се приказна сватба и да пропусна, друга която щеше да е изпълнена с много повече приятели и вероятно по-весела. Знаех, че каквото и да избера все щеше да го има съжалението, че не съм и на другото място. Да си призная, не ми беше лесно, нито да избера, нито да не съм някъде, където искам да съм…макар да съм на друго място, на което също искам да съм. Както каза кумът на сватбата, на която бях: “Животът е един от най-сложните.”

Все пак, въпреки моето лично отношение, че сватбите са мероприятие лишено от смисъл, беше хубаво да съм на една от тях и с радост бих била и на другата. Близостта с хората, които се женят и тяхната любов помежду им, придава една необяснима енергия на подобно мероприятие (отново прави изборът на коя сватба да съм ужасно труден).

Клавдия и Виктор бяха избрали наистина вълшебно място- с много вода (Дунав, ама на самия му бряг) и природа, времето беше с много дъжд, а хората бяха шарени и нестандартни, оркестърът беше джазов, DJ-ят сватбарски (и за роднините трябва да има нещо); хотелът ми се казваше “Релакс” и букетите по масите бяха от полски цветя в бурканчета от мезето на бабата на младоженеца. Да си призная, просълзих се няколко пъти, защото младоженците казаха някой изключително мили думи относно ценността на гостите и тяхната значимост и други много трогателни неща. А и те двамата излъчваха любов, което също си е сантиментално (поне за мен).

И така любов да има , а аз с нетърпение чакам част 2 от честванията по случай бракосъчетаването на Иван и Елена, която вече за нищо друго няма да изпусна.

п.с. някак си ми се иска да го пусна

п.с. 2 и това и това :)

YouTube Preview Image