RSS
 

Posts Tagged ‘фестивал’

Високо ниво на промилите в кръвта, вещае Октомври

09 Oct

Лятото някак си неусетно мина, то не че и годината вече не се изнизва полека-лека,  ама някак започващите студове съвсем се опитват да ме отрезвят от летните ми емоции, от слънцето, от соленото море и постоянното желание да се прави нещо, да си с някого, да сте някъде.

Септември се измъкнах успешно от апатията на усещането за отминаващо лятото, като казах здравей и чао на най-любимото ми диво място в България, където морето и планината се срещат, времето спира, а лежерността на битието отмества всякакви тегоби. Тогава и започнах да трупам промили алкохол в кръвта, за да ме топлят през зимата. Освен това се посветих на трепетно чакане да видя делфини….и на формиране на мисъл форми, за да се случи…и точно когато вярата беше разколебана- те се появиха. Като бонус тракчета се появяваха приятни и весели нови хора, лебеди…малко отровно змийче, което въпреки фобията ми към всички змийски твари, не ме изкара от лятната ми летаргия. Наядох се на корем с прясно извадени от морето миди…празнувах шеметен рожден ден и въобще не оставях лятото да си отиде, въпреки лекият дъжд, който доведe след себе си и една приказна дъга.

karadere_2 karadere_3 h-DSCF6625 karadere h-DSCF6606 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WP_001864Алокохоли в кръвта продължих да трупам и извън пределите на милата ни родина. Съдбата ми на млад учен, ме отведе не къде да е, а на конференция в Париж, която се провеждаше не къде да е, а в Сорбоната (представяш ли си :) ). Тук се срещнах с мили приятели и намерих други…сред които и двойникът на Моби, а може и самият Моби да е бил. Опитах изключително вкусно тибетско кисело мляко, затворих френски бар…вървях пеша из Парижките улици (метрото затваря в 1.30), но съпровождана от приятна компания. Спах в хостел с изглед към Айфеловата кула.  Участвах в състезание за представяне на бели вина…дегустирах поне 8 различни бели, червени, пенливи, розе и т.н. вина. Пих вино и уиски от бутилката със световен научен елит, на брега на Сена, с изглед към катедралата Нотрадам до ранни зори (само аз си знам как не си изпуснах полета).

Media-44888-picЗа септември се справих успешно с борбата с настъпващата пост-лятна-апатия. Замислила съм да продължа и през октомври с пълна сила. Вече бях гид на Jazz фестивал, където музиката и организацията, задоволяването на малките капризи на музиканти и тръпката да си зад сцената, свършиха работа на алкохолното опиянение. Не ме разбирайте криво…не съм се въздържала, но някой емоции не е хубаво да се смесват по много. За Jazza, ще запомня отправеното ми неприлично предложение от един барабанист и намирането на един приятел в лицето на кубински пианист. А, и медийното ми участие като преводач на пресконференция.

Истинската промилова експлозия обаче се състоя на сватбата на Вили и Ико. Предишната вечер ергенското парти (радвам се, че аз и няколко други жени бяхме допуснати) беше малко в естетиката „детски рожден ден”. Но по един забавен, нахилен и малко завоалиран начин. За това пък, сватбата започна ударно. Две бързи ракийчета около 9 и нещо сутринта (Тначи, благодаря за любезната и весела компания). Следва вземане на булката от Кричим…Никакви клаксони по целия път до Пловдив!!! Добре, че Таня по някое време се включи, за да разведри атмосферата.  После направо и без много заобикалки, но с нежен съпровод на инструментална музика, младоженците си казаха по едно да, бяха поснимани много за спомен и дружно се отправихме към същинската- за гостите част, а именно- яденето и пиенето. Добре де, и песните, и танците, и веселието. По първата и последните две категории се раздадох аз…моите приятели също. Ице, благодаря ти, че сподели едно Underworld-че   с мен, въпреки неапроприатността на случая, но пък беше весело, да си поскачаш на собствената сватба :) . На мъжкото и женското пиле, с които се наложи да играя, искрено се извинявам, но традиции, порядки и прищевки, не могат да се борят лесно. Независимо абсурдността на ситуацията, на това да подскачаш с тава с тези създания, натруфени с палачинки и какво ли още не, това беше забавно, защото беше направено за приятели и беше извършено с други приятели. Усиленото трупане на промили, които да ме топлят за идващата зима, беше повече от преизпълнено. Мъглата в спомените не пречи на радостното усещане, че това беше прекрасен ден, а младите влюбени изумително хубави и щастливи. Наздраве!

h-DSC_6330

 

Първият ми фестивал

06 Jul

Loop Elevation Festival Разлог, 2011

Колкото и да беше несигурно всичко свързано с посещението ми на първото (може да се окаже и единствено) издание на фестивала Loop Elevation все пак се случи (не така, както повечето присъстващи очакваха).

Всичко започна с едно ранно ставане и пътуване с прозявки. Трябваше да се стигне до Банско, да се настаним, да починем (евентуално), да намерим начин да се придвижим до Разлог и да си вземем билетите. Да, тръгнахме трима за фестивал, но все още без да имаме билети, а около тяхното получаване нещата бяха обвити малко в мъгла и доста телефонни разговори.

От опит знам, че най-лошото в подобни случаи са нервите и за това реших да съм спокойна, независимо какво се случва. Хотелчето ни се оказа по-далеч от колкото предполагах, на самия край на Банско, което си имаше и предимства (и да си кажа, макар да настоявах да сме на палатки…въобще не беше лоша идея да имаш удобно легло, топла вода и приятна атмосфера).

Както беше тръгнало от самото начало с вземането на решение да ли да се ходи на фестивла, многото уговорки как, с кого, за колко дена и т.н., така в несигурност и с колкото се може по малко напрежение си продължи всичко. Радвах се на идеята за безплатни маршрутки от Банско до фестивала, които тръгваха на много места и ключови хотели, но нещата не бяха такива, каквито трябваше да бъдат. Маршрутките или не минаваха, или прелитаха покрай нас…Трябваше да хванем предпоследната такава, но така и не се появи. Последната и нея я изпуснахме, защото прелетя и в крайна сметка по някаква магия от един хотел ни извикаха някаква маршрутка с 4 празни места, точно колкото ни бяха необходими.

Фестивалът…хора, жега, планини и музика. Билетите ни бяха все още на „около 30 километра от Разлог” и макар част от приятелите ни да бяха вече вътре, подгряващи или разхлаждащи с облаци…ние все още не можеше официално да стартираме фестивала. След почивка и разхлаждане с бири, дойде и нашият час. Влизането не беше кошмарно, имаше добра организация, а и потока от хора  се разпределяше добре. Получихме си гривните и попаднахме на огромния фестивален терен с множество барове, фен магазини, рекламни павилиончета, шарени хора и Музика…Еуфорията, слънцето, вятъра, хората и случващото се наоколо правят спомените ми смесени и малко размити, но усещането за едно ведро и изпълнено с усмивки и танци настроение се е запечатало дълбоко плюс няколко акцента: Stereo MC’s, Morcheeba, Parov Stelar и електронна музика.

Stereo MC’s – да съм честна, бях забравила, че вече съм им била на концерт и колко магнетично-танцувални и безкрайно вдигащи са. Беквокалистките са фурии, а Rob Birch си е създаден да подлудява тълпите. В 5 часа и нататък, хората вече не бяха просто „подгряти”, а направо екзалтирани от ставащото. Искаше ми се да бяха по-назад в програмата, за да може този дух и енергия, който носят да можеше да се разнесе с още по- голям трясък.

Morcheeba – застъпиха след тези приятни хора и задачата им беше лесна- да поддържат духът…и те го направиха по своя мелодичен магичен начин, водени от кадифена визия и глас. Съчетано с игнорирането на Golden Circle-а или там както организаторите бяха нарекли мястото пред сцената, запазено за разни „специални хора.” Накратко от групата призоваха хората да прескочат загражденията, за да бъдат пред тях, а не далече от тях. В началото всички се колебаеха. После поканата беше повторена, но вече добавяйки, че организаторите също били съгласни с подобни действия. Проблемът беше английския. Охранителите, облечени в портокалови на цвят блузки, така и не разбраха какво става. Групата призова да им се преведе на „момчетата в оранжево,” но погледнато реално това също нямаше да има ефект. В крайна сметка, без размирици и с много сияещи от нарушаването на статуквото на богопомазания кръг хора, пространството беше запълнено, а тълпата още повече заобича Морчиба.  Съчувствам на хората седящи си спокойно в кръга, но фестивалът си е фестивал и мисля, че там всички трябва да са равни. Ето публикацията в лицето-книга на профила на групата „VIP sections at the front of concerts make no sense. It spoils the vibe for the fans and for the band. Ask any act, they will say the same. That’s why I got folks to jump the fence at the Elevation Festival in Bulgaria yesterday. I give the middle finger to organisers who charge extra for the so called “Golden Circle.”Въпросния „middle finger” беше размахан и по друг повод, който за мен развали много от емоциите ми и благоговейния захлас от музиката на Морчиба. Вокалистката Skye забеляза момиче показващо среден пръст и призова не само всички да насочат този знак към провинилата се, но и самата тя раздаде завиден брой средни пръстчета, показвайки предназначението и мястото на всяко едно от тях. Защо, бе моме,…трябваше да спреш до масовата екзекуция, без и ти да си цапаш пръстчетата.

Hurts, поради нужда от почивка храна и намирането на по-приятни занимания (разбирай скачане под звуците на електронна музика) си останаха извън фестивалните ми усещания. Parov Stelar, като чийто фен не бих се причислила, ми станаха доста симпатични, но вече все повече ме влечеше към силни бийтове, разноцветни лазери и вибриращи колони. Краткия ми сблъсък с хип-хоп сцената, където задаваха екзистенциалния въпрос „Готови ли сте да убиваме малки деца?” (бел.ред. WTF?!) ме отказа напълно и завърших с потапяне в електронните звуци. DJ Стивън е велик.

Парти рейсът (бел.ред. тук авторът има в предвид градския транспорt извозващ хората от фестивала между Банско и Разлог) внесе още настроение и спомени и беше причина да се запознаем със „софийските тарикати” (бел.ред. рядко свестни и приятни софиянчета, и въобще хора) и да прекараме около час и половина пред магазин за хранителни стоки в обмен на думи, храна и алкохол.

Вторият фествивален ден, както всички вече знаем нямаше. То и нашите билети си бяха само за първия (и единствен), но се бяхме навили да се пробваме да влезнем и за втория. Вместо това опознахме Разлог и той ме спечели с чистотата, подредеността си, зеленината и ПАРКА. Последният е наистина разкошен и скучаещите, изтрезняващите и незнаещи какво друго да правят фестивални деятели го направиха в една приятна младежка среда.

В заключение с радост бих пробвала и Elevation 2012.

p.s. За момчето, което си пада по момчета биволи нищо няма да кажа освен, че ми липсваше, но и че си поскача прилично седмица по-късно в Румъния.

Който иска още снимки ТУК